Селищна могила „Юнаците“
Селищна могила „Юнаците“ е един от най-внушителните праисторически обекти в Европа. Тя е уникален пример за обитаване на едно и също място в продължение на повече от шест хилядолетия. Днес това е обект с многогодишни редовни археологически проучвания и развитие на международна изследователска дейност. Представлява интерес и за посетители.
Тези преплитащи се особености бяха и най-голямото предизвикателство при проектирането. Как да защитим материя, която по своята същност е натрупване на силно уязвими кирпичи, глини, пръст? Как да осигурим продължаването на проучванията, които по същество отнемат пласт по пласт от тази материя? Как да обясним значимостта на тази сякаш обикновена земна маса? Как да разкажем историите, които могилата крие? Можем ли да съчетаем привидно несъвместимото – живеещ археологически обект (при това в контекста на развила се тук цялостна екосистема) и уникален за посещение (но трудно разбираем) културен обект?
Мощният профил на селищната могила е защитен със стоманени мрежи и обяснен с големи разпознаваеми елементи. Зоната на халколитната фортификационна система е защитена с покритие от текстилна мембрана. А защитата на глинобитната крепостна стена е постигната с трамбована пръст – прилагане на общоприет подход, но пречупен през „глинената“ същност на стената. Система от пътеки и стъпала в терена, от стоманени платформи и стълби – предвидена като отворена и развиваща се – позволява безопасен обход и преживяване на цялата могила. Всички намеси са предложени по начин, който да не застрашава и уврежда целостта на непроучени културни слоеве и да гарантира възможностите за бъдещи археологически проучвания: готови елементи, които се поставят; стоманобетонни тетраподи, служещи за „основи” на голямото покритие; защита на слоеве без химични компоненти.
Архитектурният подход следва принципа на контраста – разпознаваемост и атрактивност на новите елементи, без обаче те да се натрапват в средата. На фона на подчертано природния контекст на мястото, поцинкованите елементи се открояват с пестелив дизайн. Бялата текстилна мембрана дефинира мястото с експонирани in situ праисторически структури. Няколко акцента в червено привличат към ключови пространства. Избраната материалност интуитивно подсказва за временност и обратимост на фона на хилядолетните праисторически пластове, за нещо ново, което ни разказва за селищната могила.