Категория Archives | Ателие 3 архитектиАтелие 3 архитекти

Експозиция „Ада тепе“

Date: септември 1st, 2022
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Ада тепе е планински връх, където е открита и проучена най-старата позната златна мина в Европа. В наши дни на това място отново се добива злато и всички следи от златодобивната технология от бронзовата епоха изчезват. Основното предизвикателство пред проекта е да разкрие „отсъстващото“ наследство на древния златодобив.

Експозиция „Ада тепе“ е разположена в неизползвано пространство в местния културен дом. Експозицията обхваща няколко теми: златодобивът в бронзовата епоха и сега, животът край мината, върхът, разкопките, златото, природата и бъдещето на мината. Техните пространствени и образни изражения се преплитат, стимулирайки всички сетива.

Основният елемент е наклонената равнина на „планинския склон“. Той разделя експозиционната зала на две, но в същото време обвързва темите – физически и смислово. Пространството над земната повърхност е тъмно, мистериозно и непознато. Тук са историите и фактите от миналото (златодобив, живот, топография), сравнени с подобните им съвременни дейности. Масивна траншея води до подземното пространство – точно както древните миньори и днешните археолози „проникват“ в планината. Всичко е светло и златно тук, като препратка към подземните съкровища, но и към просветителната роля на науката, разбулваща далечното минало.

Експозицията насърчава хората да се разхождат из пространството, да се изкачват на „планинския склон“, да се впуснат в приключение под земята, да докосват, слушат, усещат и преживяват това важно, но и необичайно наследство на региона.

Апартамент в Илинден

Date: април 18th, 2022
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Задачата:

Да трансформираме кухнята и коридора на един тристаен апартамент в типичен панелен блок в софийския квартал Илинден, като ги превърнем в уютно и практично пространство. Клиентите, младо семейство, желаеха изчистен дизайн, с възможно най-малко детайли и декорации.

Нашият подход:

Обединихме пространствата, така че да се постигне усещане за повече място, както и за да се приобщи кухнята към останалата част от апартамента. За целта премахнахме вратата и неносещите панелни елементи, които накъсваха пространствата. Единната настилка, линии по стените, материалите и осветлението допринасят за усещането за единност.

Усвоихме всички възможности за добавяне на складови пространства и осигурихме достатъчна работна площ по кухненския плот.

Цветовата палитра разчита на приятен баланс между минимализъм и уют, внасян от естествения дъбов фурнир на ламперията, който се появява и в кухнята. Жълото кръгло огледало е единственият акцент, който допълва картината и увеличава оптически пространството.

Резултатът:

Интериорна трансформация, която превръща кухнята и коридора от обслужващи помещения в уютен център на дома на младото семейство.

Обновяване на тоалетни в 5 ОУ „Иван Вазов“

Date: януари 20th, 2022
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Сградата на Пето основно училище „Иван Вазов“ в кв. Павлово в София е завършена през 1949 г. и е типичен пример за училищните сгради от средата на XX в. Тоалетните са на всеки етаж и се ползват от деца и учители. През годините тоалетните са били обект на множество частични ремонти, без цялостни проекти и с малък бюджет. Резултатът беше пред очите ни: неуютни тоалетни в лошо физическо състояние, с неприятна миризма и с голям разход на вода поради постоянните течове от чешмите и тоалетните.

Решихме да подходим цялостно и да реорганизираме тоалетните, така че да отговарят на съвременните изисквания за хигиена и сигурност, както и да ги направим приятни за ползване. Всички вътрешни преградни стени бяха разрушени с цел да се постигне общо пространство, без лабиринт от чупки и ниши, които са трудни за почистване и контрол. Всички тоалетни клетки бяха организирани от едната страна на пространството, директно отварящи се към зоната с мивките. Бяха премахнати вратите към училищния коридор, така че да има постоянно усещане за сигурност – по всяко време някой може да повика помощ, ако има случаи на тормоз. Предвидихме е и склад за почистващи материали с изливна мивка.

Основен акцент в дизайна са цветовете. Пространствата са с голяма височина и беше необходимо визуално да се намали, така че децата да се чувстват по-уютно. Затова оцветихме таваните в различни цветове на различните етажи и свалихме нивото на лампите. Цветните плочки по стените достигат до нивото на вратата и по този начин пространството допълнително се структурира и става по-разбираемо и комфортно.

Тъй като тоалетните се ползват от деца между 6 и 14 години, предвидихме мивки на различни височини, така че да са удобни за всички. По една клетка на всеки етаж е достъпна за деца и учители с двигателни увреждания.

Апартамент L19

Date: март 20th, 2021
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Задачата:

Да трансформираме един тристаен апартамент от 100 кв. м, като използваме цялото пространство, за да го приспособим към динамичния живот на собствениците и тяхната голяма колекция от книги.

Нашият подход:

Преустроихме и префасонирахме няколко части от апартамента, за да вкараме повече дневна светлина и да създадем допълнителни кътове за четене и работа, както и зона за бар. Разширяването на рамките на прозорците създаде допълнителни места за съхранение и за сядане, без това да компрометира общото усещане за простор.

Цветовата палитра акцентира върху различните кътове в отворения план и внася общо усещане за завършеност на апартамента. Използването на комбинация от отворени и затворени вградени мебели за съхранение позволява лесна организация и не компрометира цялостността на пространството на жилището.

Резултатът:

Интериорна трансформация, която ефективно приспособява апартамента към динамичния начин на живот на собствениците и разкрива целия потенциал на апартамента.

Селищна могила „Юнаците“

Date: декември 27th, 2020
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Селищна могила „Юнаците“ е един от най-внушителните праисторически обекти в Европа. Тя е уникален пример за обитаване на едно и също място в продължение на повече от шест хилядолетия. Днес това е обект с многогодишни редовни археологически проучвания и развитие на международна изследователска дейност. Представлява интерес и за посетители.

Тези преплитащи се особености бяха и най-голямото предизвикателство при проектирането. Как да защитим материя, която по своята същност е натрупване на силно уязвими кирпичи, глини, пръст? Как да осигурим продължаването на проучванията, които по същество отнемат пласт по пласт от тази материя? Как да обясним значимостта на тази сякаш обикновена земна маса? Как да разкажем историите, които могилата крие? Можем ли да съчетаем привидно несъвместимото – живеещ археологически обект (при това в контекста на развила се тук цялостна екосистема) и уникален за посещение (но трудно разбираем) културен обект?

Мощният профил на селищната могила е защитен със стоманени мрежи и обяснен с големи разпознаваеми елементи. Зоната на халколитната фортификационна система е защитена с покритие от текстилна мембрана. А защитата на глинобитната крепостна стена е постигната с трамбована пръст – прилагане на общоприет подход, но пречупен през „глинената“ същност на стената. Система от пътеки и стъпала в терена, от стоманени платформи и стълби – предвидена като отворена и развиваща се – позволява безопасен обход и преживяване на цялата могила. Всички намеси са предложени по начин, който да не застрашава и уврежда целостта на непроучени културни слоеве и да гарантира възможностите за бъдещи археологически проучвания: готови елементи, които се поставят; стоманобетонни тетраподи, служещи за „основи” на голямото покритие; защита на слоеве без химични компоненти.

Архитектурният подход следва принципа на контраста – разпознаваемост и атрактивност на новите елементи, без обаче те да се натрапват в средата. На фона на подчертано природния контекст на мястото, поцинкованите елементи се открояват с пестелив дизайн. Бялата текстилна мембрана дефинира мястото с експонирани in situ праисторически структури. Няколко акцента в червено привличат към ключови пространства. Избраната материалност интуитивно подсказва за временност и обратимост на фона на хилядолетните праисторически пластове, за нещо ново, което ни разказва за селищната могила.

Учим се от Столипиново: Розовата книга

Date: юли 26th, 2020
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Тази публикация е за десетмесечния криволичещ път на проекта „Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново“. За стереотипите, които преодоляхме и приятелствата, които създадохме, работейки заедно. За нашия начин да преосмислим ролята на изкуството и архитектурата за сплотяване на общности. За изкуството на майсторите. За предизвикателството да „видим“ отвъд очевидното и да намерим вдъхновение в един различен начин на живот.
Всичко това представяме в разкази за проекта през различни призми и чрез различни медии — образи и текст. Историите са лични, случките — конкретни. Избрахме важни за нас „уроци от Столипиново“ — такива, които ни помагаха и вдъхновяваха, а и онези, които ни опровергаваха и изненадваха. Това е нашият начин да споделим няколко насоки за подход при концептуализирането и реализирането на социално базирани архитектурни проекти, особено с различни етнически групи и/или малцинства.
За нас това не беше стандартен проект на проектиране и изпълнение, не беше и просто откриване на нови неща. „Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново“ беше процес на търсене и признаване.

Карин дом

Date: май 26th, 2020
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Желанието на Карин дом за място, където децата със специални нужди и техните семейства да се чувстват свободни, но и със специализирана и функционално интровертна програма, е предизвикателство. Как се комбинират защита и комфорт, специализирано с всеобхватно или индивидуално с общо? Как се създава чувство на единност на привидно несъвместими и разнообразни услуги: медицински, социални и образователни? Как се запазва силният дух и наследство на първата сграда на Карин дом в новата?

Проектът въвежда широката идея за специализирани грижи в жив организъм, който слива здравеопазване и учене с играта и забавлението от откриването на света. Идея, която отива отвъд специфичните изисквания на затворените стаи и включва чувството на отвореност, приятелство и общност.

Новата сграда на Карин дом е развита като един обем сред пищната растителност на мястото. Гладък обем, който обгръща чат от тази природа, и дава щедро отворено пространство. Усещането за свободна среда се засилва и от общите вътрешни пространства около вътрешния двор. Това са места, където деца и родители могат да намерят отдих и където могат да се оттеглят, когато е необходимо. Тези пространства са важни за цялата среда за обучение и включване, но и за изграждане на усещане, че си сред приятели.

Проектът внимателно отчита необходимостта от удобна и здравословна среда. Големите прозорци и остъклени фасади към вътрешния двор вкарват обилна естествена светлина и позволяват постоянна напречна естествена вентилация на сградата.

С външната си дървена обвивка сградата се интегрира в граматиката на съществуващата градска горичка. Дървената обшивка над цветна дишаща фасадна мембрана допринася за относителното уединение на сградата и дейностите в нея, но в същото време й дава жив образ. Но веднъж влезеш ли в Карин дом, можеш да обхванеш с поглед цялата сграда и живота в нея през вътрешната стъклена обвивка.

Площад „Света Неделя“

Date: декември 30th, 2019
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Пристигайки от гарата, виждаме далечното очертание на планината на юг: пространството на площада намира своя логичен завършек в географията на София.

Вървим в обширното пространство на площад „Света Неделя” и търсим знаци: какво е това пространство? Площад ли е или кръгово движение? Площад ли е или линейно пресичане? Виждаме някакви руини и говорим с археолозите, водещи разкопките: това ли е, което е под земята? Не, „това е само малка част от римския и османския град”, казват те… Монументални останки тихо чакат под трамвайните релси. Откриваме различните характери на четирите квадранта около площада, техните пространства, разнообразие и богатство, руини изплуват тук и там… Чистото време, до което живеем.

Площад „Света Неделя”, в проекта, който предлагаме, е не само площад, а колективно и обширно преживяване във времето и пространството. Място, както и целият център на София, където можем да усетим времето, „чистото време”, както антропологът Марк Оже го описва, което не повтаря историята, нито я завършва, но я приема като дълбоко културно и интимно преживяване.

Нашето предложение е да работим върху парадокса на съжителството на различни времена на едно и също място. Различните градове, лежащи един върху друг в пространството на площада, стават, в проекта, част от ежедневния живот на хората, които минават оттам, срещат се, разхождат се и разговарят.

Проектът въвежда една по-широка концепция за наследството в един жив град. Концепция, която преминава отвъд защитените сгради, пространствата и археологическите структури и включва и усещанията, спомените, навиците и жизнеността. Един подход, чиято цел е да промени възприятията на хората за едно многообразно наследство и да го доближи до техния ежедневен живот.

Това, което е впечатляващо в площад „Света Неделя”, е приемствеността във времето. Проектът я прави осезаема и в пространството като въвежда една непрекъсната повърхност, която включва трето измерение, с нейното движение нагоре и надолу, навътре и навън. Повърхността е начин да се изяви комплексното и непрекъснато съжителство на различни аспекти на нашия живот: археологията, градската тъкан, зелените площи, публичните пространства, транспорта. Ние предлагаме да създадем „безшевно” преминаване между епохите, вместо две отделни нива във времепространството – една повърхност, която обединява разнообразните слоеве в едно цяло.

Площад „Света Неделя” винаги ще бъде площад и част от централната пешеходна променада, пресичаща центъра в посока север-юг. Но той ще бъде и глобална метафора за паметта и визия за бъдещето. Уникално място, до което да живееш.

Чрез разкриване и доближаване до хората на едно изключително наследство, новият площад „Света Неделя” намира своята нова роля в града. Той се превръща в обединяващо звено в системата от археологически обекти, днес фрагментирани и не винаги видими и достъпни, нито пък част от градското пространство. А непрекъснатата повърхност валоризира целия площад.

Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново

Date: декември 30th, 2019
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

"Изграждаме заедно" в "Столипиново"

Как да подобряваме градската среда така, че местните да ползват и пазят изграденото? "Заедно" е отговорът на група доброволци, които от няколко месеца работят в пловдивския квартал "Столипиново".

Публикувахте от Свободна Европа в Сряда, 27 ноември 2019 г.

Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново е проект-процес за реални намеси в градската среда на Пловдив чрез архитектурни работилници. В основата му стои екипната работа с майстори от Столипиново – дърводелецът Берул, железарят Здравко, строителят Карло, от раждането на идеята до нейното реализиране. А в процеса се включиха над 60 участника – ученици, студенти, млади професионалисти, жители от квартала, които разшириха своите знания и умения докато изграждаха заедно и се учеха един от друг.

Какво направихме? Предизвикахме въображението си как да преизползваме по иновативен начин стари мебели и строителни елементи и в осем архитектурни работилници реализирахме четири градски артистични инсталации.

Вратата. Инсталацията е вдъхновена от една случайно намерена стара дървена врата. Почистихме я, изработихме нова рамка, която украсихме със струговани елементи. Добавихме и две пощенски кутии, които направихме от два стари шкафа. Накрая “потопихме“ половината врата в ярка боя. Така, една на пръв поглед стара и непотребна вещ се преобрази в нещо ново и красиво. Вратата провокираше с присъствието си на една тясна уличка в Капана в центъра на Пловдив през лятото и есента на 2019. Тя е сюрреалистична и необичайна, предизвиква ни да си зададем въпроси, но и да потърсим отговори.

Масата с пейки. Инсталацията е вдъхновена от навика да се събираме спонтанно някъде за раздумка. Започна от две стари врати. Едната почистихме и реставрирахме, за да я преобразим в голяма маса. Другата изрязахме, укрепихме и обработихме, за да изработим пейките. Оставихме специфичните елементи на вратите видими, за да напомнят за старото им предназначение. На финала, боядисахме всичко в ярки, привличащи и необичайни цветове. Масата с пейки се вижда от далече. Тя те приканва да седнеш под шарената сянка на дърветата, да спреш за малко, да се огледаш, да завържеш разговор с непознат, да се потопиш в ежедневния живот на квартала. Инсталацията поставихме в квартал Изгрев и с интерес наблюдаваме нейното “движение” из междублоковите пространства, как хората я използват и се грижат за нея.

Стативите. Инсталацията е вдъхновена от един стар двукрил прозорец. Когато го вдигнахме, за да го преместим, той почти се разпадна и застана разтворен като книга. Занесохме няколко такива прозореца в Столипиново, почистихме внимателно рамките, подменихме стъклата с плексиглас, укрепихме конструкцията и измайсторихме механизъм за сгъване и разтваряне. Разбира се, боядисахме дървените елементи в ярки цветове. Стативите осеяха поляната при “Детския град“ на Празника на детето – 1 юни. Децата изобретиха начини за тяхното ползване, за които дори не бяхме и подозирали. Най-забавно се оказа да изрисуваш лицето на приятеля си, застанал от другата страна на прозрачния плексиглас.

Дългата пейка с навес. Инсталацията е вдъхновена от хората на Столипиново – докато работехме там, те често ни казваха, че им се иска да имат повече пейки и повече сянка. Затова решихме да направим много дълга пейка с конструкция за навес на една поляна на улица “Крайна“. 12-метровата пейка изградихме от видим бетон. Декорирахме я с отпечатъците на намерени на място (и дарени от пловдивско заведение) пластмасови бутилки, техните капачки и части от играчки. За покритието на навеса използвахме множество парчета рециклиран текстил (предоставен от една пловдивска фабрика). Вързахме над 9000 възела, за да създадем една цветна феерия. Наоколо насипахме няколко кубика пясък (който ни подариха от близкия бетонов възел). За децата мястото се превърна в късче “плаж” и не след дълго те откриха ново приложение на пейката – засилваха се по нея и скачаха в пясъка.

Офисно пространство V14

Date: декември 29th, 2019
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Задача на проекта беше да трансформираме едно open-office пространство в офисна кула в офис на обединение от фирми с бизнес в Африка. Нуждите на клиента изискваха разделяне на различните екипи, но и създаване на общи пространства за събиране и комуникация. В резултат на работата ни обаче тези пространства се трансформираха в места, удобни както за работа, така и за неформални срещи и почивка. Жълтите и охрени тонове, които добавихме, както и дървото и текстила, внесоха уют, но и оживяване на пространството. А дизайнът на фолиото по остъкляването на кабинетите е вдъхновен от шарките в изкуството на Субсахарна Африка, като препратка към бизнеса на клиента.