Площад пред Градския дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив

Как видяхме мястото? Като гранично – между делничното и празничното, спокойното и интензивното, личното и публичното, малките жилищни сгради и голямата обществена. Като сюрреалистично – в което съжителстват на пръв поглед несъвместими неща. Като пулсиращо – в редуването на ежедневни дейности и културни събития.

Затова попитахме хората с какво свързват посещаването на такива събития. Отговорите: откъсване от реалността; пренасяне в друго пространство; празник; далечен свят; силни, но краткотрайни усещания.

Проектът подчертава идентичността на мястото пред Дома на културата като материализира сюрреалистичната му същност. Мястото се трансформира в разпознаваемо градско пространство между илюзия и реалност. Тук обикновеното става необикновено, домашното – обществено, ежедневното –празнично, и обратно.

Така в публичното пространство наред с типично градските елементи – спирка, будка, колона за афиши – се появяват домашни мебели и театрални полилеи. Площадът се пресича от улица, пред масата и под полилея преминават коли. Денем, в триъгълния остров можеш да хапнеш в обедната почивка на дивана или да си вземеш лаптопа и поработиш на открито. Вечер, под покрива от светлина можеш да се срещнеш с приятели, да изпиеш питие на креслото, да се включиш в културно събитие.

Всеки предложен елемент е подчинен на идеята за попадане в абсурдна ситуация от друга реалност. Площадът е асфалтиран, а улицата е павирана. Изненадващо, меката мебел е твърда, а всички елементи са като излети от един материал в необичаен и илюзорен цвят.

Предложеният подход насърчава обществената ангажираност в изграждането и гъвкавото използване на градската среда. Например пространството може да бъде персонализирано с лични мебели „от тавана“, обработени и предоставени за обществено ползване.