За „меренето“ на архитектурния труд

Докато архитектурни кръгове в България са в напрегнато очакване за „новия“-стар архитектурен конкурс за площад „Св. Неделя“ в София, който беше спрян, за да бъде отново обявен „след около месец“ и докато КАБ твърдо се бори за убежденията, че архитектурата не може да се мери на килограм (оборот, реализирана площ, персонал), едно жури на архитектурен конкурс доказа, че може.

През миналата седмица, на 17 октомври 2018 беше публикуван Доклада на журито на конкурса за нов градски център – Велико Търново. Първият прочит на тези 161 страници (157 на англиската версия) ни разочарова. Вторият – ни потресе. Третият – вече сериозно ни скандализира.

Участвали сме в много архитектурни конкурси. Осъзнаваме и положителните, и не толкова положителните аспекти на подобни начинания. Те са надълго и нашироко дискутирани, анализирани и предъвквани в архитектурния свят. Затова (въпреки че вероятно ще бъдем обвинени в пристрастност) няма да разсъждаваме, а ще изложим три избождащи очите факта, ще споделим конкретен случай и ще поставим въпроси. Отговорите оставяме на вас.

За незапознатите – накратко. Проектните предложения за нов градски център на Велико Търново на територията на старото военно училище трябваше да представят: (1) градоустройствено решение (концепция) за територията; и (2) проект за сграда на експозиционен център. На практика два проекта в две табла. Важно е да уточним изричното указание, че градоустройственото решение ще бъде само референция към някакви други проектанти, които в някакво бъдеще ще разработват нов подробен устройствен план на територията („Въз основа на селекционираните конкурсни проекти ще бъде извършено: Актуализиране на устройствените планове за територията на база най-добрите концепции за обновяването й в НГЦ“).

ФАКТ 1. 62 са подадените и приети в срок проекта за конкурса за нов градски център на Велико Търново. 37 или близо 60% от тях изобщо не са оценени от журито. А не са допуснати до оценяване, защото (според журито) не покриват предварително обявените условия в процедурата на открития конкурс. Дали не е твърде висок този процент? Реалистично ли е толкова много екипа толкова много да сгрешат, че дори да не заслужат проектните им предложения да бъдат разгледани и да бъдат оценени?

 ФАКТ 2. 32 от недопуснатите проекти (или близо 52% от всички подадени проекти) не изкласяват до критериите за оценка на основание чл. 107, т.2 от ЗОП[1] – т.е. участникът е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на поръчката. Тук се налага да играем по свирката на ЗОП и да допуснем, че архитектурните проекти са оферти, а описаната в конкурсната програма задължителна графична и текстова информация – предварително обявено условие.

Ситуацията с въпросните условия (по-нагледно и малко по-подробно) е следната.

Изисквания за представяне на проектната документация – извадка със задължителната графична и текстова информация (от Конкурсната програма – Задание
Какво търси журито във връзка със съответствието на проектите (от Доклада на журито, 17.10.2018) 

Табло 1: градоустройствено решение (концепция) за територията

A. ТРАНСПОРТНО-КОМУНИКАЦИОНЕН ПЛАН

  • Транспортно-комуникационен план в мащаб 1:5000 или 1:10000.
  • Фрагменти от плана в мащаб 1:2000.
  • Обяснителен текст, изясняващ идеята на автора.

B. ГЕНЕРАЛЕН ПЛАН

  • Генерален план за територията в мащаб 1:2000.
  • Фрагменти от плана или схеми, даващи яснота относно идеите за подобряване и озеленяване на територията и показващи организацията на пешеходните, велосипедните, автомобилните и др. потоци.
  • Обяснителен текст, изясняващ идеята на автора.

C. ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНО РЕШЕНИЕ

  • Обемно решение, представено със силуети, перспективни или изометрични изгледи в подходящ размер, компютърно или ръчно генерирани, фотомонтажи и снимки от макети.

 

  1. Генерален план М 1:2000 + текст.
  2. Комуникационен план М 1:5000 или 1:10000 + текст.
  3. Фрагмент от комуникационния план 1:2000.
  4. Фрагмент или схеми от генералния план.
  5. Обемно решение – аксонометрична перспектива или скици. 

Табло 2: проект за сграда на експозиционен център

А. СИТУИРАНЕ НА СГРАДАТА И ОБЕМНО-УСТРОЙСТВЕНО РЕШЕНИЕ

  • Ситуация в мащаб 1:1000 на сградата и имота, включваща прилежащите улици, площадни пространства и съседните имоти със съществуващо и ново застрояване (съгласно предлаганата концепция за генерален план на новия градски център).
  • Обяснителен текст, изясняващ архитектурните и конструктивни решения, включващ подробно описание на сградата, функционалната й фиг., предвижданите инсталации и използваните материали в екстериора и интериора.
  • Скици, схеми и др., изясняващи обемно-пространственото решение.

B. ПЛАНОВЕ И РАЗВИТИЕ НА ФУНКЦИОНАЛНИТЕ РЕШЕНИЯ

  • Планове, разрези и фасади на сградата в мащаб 1:200.
  • Схеми, скици, аксонометрии и др., изясняващи функционалните и конструктивни решения

C. ЕКСТЕРИОРНИ И ИНТЕРИОРНИ ВИЗУАЛИЗАЦИИ

  • 3D екстериорни и интериорни визуализации на сградата, показващи вписването й в контекста на градската среда.
  • 3D визуализации, схеми или скици на избрани фрагменти, посочващи предложените материали, повърхности, цветови решения.

 

  1. Ситуация 1:1000.
  2. Обяснителен текст.
  3. Скици и схеми изясняващи обемно-пространственото решение.
  4. Планове, разрези и фасади М 1:200
  5. Схеми, скици, аксонометрични и други изясняващи функции и конструкции.
  6. 3D екстериорни и интериорни визуализации на сградите.
  7. 3D визуалицации изясняващи материали, повърхности и цветови решения.

Ако не е налице някакъв материл за една или повече от изброените в дясната колонка точки – цялото проектно предложение не се оценява. Разбираме, че липсата на „фрагмент от комуникационния план 1:2000“ се отъждествява с некачествен урбанистичен и архитектурен проект. Подобен е нашият случай – точно за такъв фрагмент няма надпис в нашето Табло 1, признаваме. Но пък надлежно сме си изчертали комуникациите в Генералния план в М 1:2000 и съвестно сме котирали уличните пространства в разрез през цялата територия в М 1:500. По този начин конкретизирахме идеите за транспорно-комуникационните решения, представени иначе в 5 схеми в М 1:10000 (според изискванията). Защо, отново в нашето Табло 1, не е налице „обемно решение – аксонометрична перспектива или скици“ за нас поне остава загадка. Концепцията ни за развитие на територията залага на 6 взаимосвързани стратегии, изхождащи от генетичния код на мястото. Една от тези стратегии разглежда най-подробно (с аксонометрични скици и текст) морфологията на обемите и пространствата. Налични са и 4 перспективни изгледа – компютърно генерирани и с фотомонтажи. В Табло 2, творческите ни виждания за налични материали, които най-добре да представят архитектурната ни идея, някак са успяли да удовлетворят всички точки. Но … целият проект вече е заминал в купчината с онези, които не са достойни за оценяване. За любопитните, номерът на проекта ни е 6900. В официалния сайт на конкурса обаче не са си направили труда да отделят проектните предложения, които изобщо не са оценявани.

Преди да обобщим, още малко примери от Доклада. Ако не са налице „скици или схеми, изясняващи обемно-пространственото решение“ за сградата – цялото проектно предложение не се оценява. Ако не са налице „фрагмент или схеми от генералния план“ за концепцията за територията – цялото проектно предложение не се оценява. Ако не са налице „3D визуализации, изясняващи материали, повърхности и цветови решения“ за сградата – цялото проектно предложение не се оценява. И така нататък – за всяко недопуснато до оценка проектно предложение е различно. Сигурни сме, че всеки един колектив има какво още конкретно да разясни за своите идеи. Общото е, че ни „липсват“ по един, два или три графични (или текстови) материала. Възможно ли е да съществува качествено архитектурно решение отвъд наличието на някой графичен материал? Възможно ли е, все пак, наличният графичен и текстови материал (разглеждан взаимосвързано) да дава отговори на поставените в конкурсната програма нужди? Възможно ли е, заради неналичие на някоя графика, да са пропуснати реално работещи градоустройствени и архитектурни идеи?

ФАКТ 3. Пет от недопуснатите проекти (или 8% от всички подадени проекти) са отстранени от оценяване, заради установени след „оглед“ противоречия с конкурсната програма. Например не се предлага решение за разделяне на Голямата зала или не е отчетен характерът на собствеността или предвиденото застрояване не отговаря като начин на застрояване за нов градски център. Отново цялото проектно предложение не се оценява. В архитектурните конкурси (по принцип) не се ли търсят идеи, които отиват отвъд рамките на очакваното?

На финала … още малко въпроси. Морално ли е да не се уважи трудът на всички участници? Професионално ли е меренето на килограм (схеми, перспективи, скици, фрагменти), когато става въпрос за архитектурно творчество и (предполагахме) журиране на урбанистични и архитектурни качества? Сериозен ли е архитектурен конкурс, в който за 60% от проектните предложения изобщо не са оценявани такива качества? Как можем да очакваме ние, архитектите, работата ни да бъде уважавана от обществото, след като, уви, самите ние не я уважаваме?

Зад всяко човешко решение стоят реални хора. В този случай журито не е безлична група – това са безспорни професионалисти (всичките архитекти), участвали може би в редица конкурси, както и може би оценявали множество проекти. Ето защо е необясним въпросът как Георги Станишев, Андреа Д‘Антраси, Андрей Чернихов, Хеле Юул, Доминик Роайар, Андрю Йеомен, Юрий Любомирски, Николай Малаков и Лора Бъчварова решават изобщо да не разгледат повече от половината проекти и да се подиграят с труда на десетки техни колеги. Надяваме се да осъзнават последствията от това решение. Ние лично се чувстваме крайно огорчени. Пожелаваме им никога да не им се случва това, което се случи на 37 екипа в този конкурс.

 

Р.S. Само за любопитните. Според журито, за проекти 2084, 5499, 5167, 4810, 6900, 9634, 6272, 5980, 5954, 3780, 2513, 9568, 9204, 8162 е установено неналичие на „обемно решение – аксонометрична перспектива или скици“. Ако имате време – разгледайте!


[1]
За сведение:  ЗОП, Чл. 107. Освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява от процедурата:…2. 2. участник, който е представил оферта, която не отговаря на: а) предварително обявените условия на поръчката …

2017 в 365 (думи)

2017 в 365 (думи)

Тази година да мина буквално под надслова НЯМА ВРЕМЕ. Но няма как да пропуснем поредното комюнике. И нямаше как да не отделим малко за ежегодния кратък разбор какви ги свършихме.

Завършихме едно …

…и съвсем в началото на лятото, София се сдоби с още едно подземно пространство за култура – този път с триъгълна кула от крепостна стена. Макар мястото да не е сред най-известните столични потайности, през декември открихме, че започва да добива популярност за различни събития. Стискаме му палци. А ние си доказахме и че с инженеринг (+ отлична колаборация – благодарим, АДМ Студио) може да се постигне добър резултат и то в интериор. Стига звездите да подредят точните участници. Но признаваме и че почти ежедневното ходене дотам по време на изпълнението се оказа решаващо. Неочаквано при едно такова навестяване получихме и най-откровеното признание от едно любопитно дете. Влязло „нелегално“ в строителния обект, накрая на стълбата то каза, че сякаш слиза в миналото. Уцели право в десятката!

Не изневерихме на себе си …

…и старият познат екип се впуснахме в поредния конкурс – за Топлоцентралата. По традиция се забавлявахме доста и нескромно ще кажем, че ни се получи добре. Останахме с усещането обаче че критериите на журито пренебрегнаха най-ценното за нас (а си мислехме и за артистите): неподправения чар на суровите, различни и дори странни индустриални пространства. Важното, обаче, е този проект да се случи – затова от сърце ви желаем кураж, колеги!

Препускахме между …

…журирания, откривания, чествания, благотворителни събития… Не забравихме и любимия ни Буховски манастир, който посетихме година след завършването на консервацията на раннохристиянската базилика там и… останахме доволни. Не толкова от себе си, а от това, че хората бяха там, навсякъде, ползваха интензивно мястото, полагаха грижа и се усмихваха.

Не загубихме надежда …

…и че все пак ще реализираме площада пред Дома на културата в Пловдив. Въпреки лекия шум, който се вдигна в началото на 2017-та, нещата пак са в застой. 2019-та наближава, но пък пред нас е цяла една 2018-та?!? Топката все още е в Общината и от нея зависи дали ще я подаде.

Замислихме нови авантюри 

…и се надяваме скоро да можем да споделим и за тях.

Толкова за изминалите 365 – малко, но от сърце. Чакаме с нетърпение следващите.

За 2016 с някои размисли

За 2016 с някои размисли

Нова година – нов късмет, казват. Но няма да пренебрегнем и изминалата. Смело можем да я определим като годината на реализациите и на тихите (но крайно задълбочени) размисли покрай тях. Read more

За 2015 без подробностите

За 2015 без подробностите

Макар и почти 7% от новата година да изминаха, не е излишно да погледнем към старата 2015. С какво ще я запомним? С конкурсите и с многото забавни дни заедно покрай тях. Обичайните четирима заподозрени бяхме достатъчно упорити и можем да се похвалим с една добра  равносметка – един спечелен и два на финала от общо пет. Никак не сме недоволни. Read more

Накратко за 2014

Накратко за 2014

Клише или не – краят на годината май наистина е време за равносметки. Дори и Фейсбук ни напомня да си споделим изминалата година в картинки и статуси. Затова решихме да се поддадем на изкушението и да споделим нашата 2014 година. Без съжаления. Но предупреждаваме, че ще използваме случая да се похвалим и да си кажем мнението. Read more