Културно-туристически маршрут „Духовен път“
Основна цел на проекта е съвременната интегрална изява на уникалните ценностни характеристики на Несебър като система, чрез разработване на специализирана схема за устройство на културно-туристически маршрути във връзка с устойчиво развитие на културния туризъм. Обхванати са три нива на разработка: (1) система от културно-туристически маршрути в „Старинен град Несебър“, които пълноценно да изявят разнообразието от ценностни характеристики и уникалната стратификация на града – резултат от многовековна историческа еволюция; (2) културно туристически маршрут „Духовен път“ (интегрална част от системата маршрути), който реинтегрира емблематичните несебърски църкви в съвременния градски живот; (3) пилотна реализация на фрагмент от „Духовния път“ – от църква „Св. Йоан Кръстител“ до църкви „Св. Параскева“ и „Св. Архангели Михаил и Гавраил“.
Устройството на културно-туристически маршрут „Духовен път“ си поставя за цел преосмислянето на културното значение на християнските храмове на полуострова в съвременния живот и изявата им като система. За всяка църква и нейното околно пространство е предложена адекватна съвременна функция, която изявява уникалните ценностни характеристики на конкретния обект и отчита възможностите на мястото за включване в културния живот. Единна система за сигниране на ключови обекти по културно-туристическия маршрут, предвижда методи и елементи, приложими към конкретния обект в зависимост от неговата ценностна характеристика.
В рамките на фрагмента, изпълнен като първи етап, са реализирани редица конкретни проектни предложения. Съществуващата несвойствена за историческия град асфалтова настилка е подменена с нова улична настилка от гранитни плочи – интерпретираща калдъръма от периода на Възраждането. Трасето на маршрута е маркирано в настилката със специално изработени знаци от червен камък. Интегрирани са и сигниращи елементи – знаци от бял варовик, указващи места за специфични културни дейности. Експонирано е литургично обусловеното пространство на църквата „Св. Спас“. Южно от църквата се сигнира разкритата при археологическите проучвания част от елинистическа сграда – стълба с две рамена, според хипотезите водеща от двора на античната сграда към изба.