Мемориал на горяните

Архитектурната концепция за мемориала цели формиране на комуникативно пространство, което да отдаде почит на загиналите горяни, а заедно с това да „доближи“ следващите поколения до техния несломим дух. Тя е развита на база на историческите събития, свързани с горянското движение в Кресна в периода 1947-1948.

Четата на Герасим Тодоров е една от многото във надигналата се въоръжена съпротива срещу комунистическата власт в средата на ХХ век. Сформира се през пролетта на 1947 с основна цел да „работи сред населението за защита на българщината“ в Пиринска Македония. В началото на 1948, отрядът наброява 42-ма четници. В свое протестно писмо Герасим Тодоров открито заявява: „По-добре славна смърт, отколкото позорен живот.“ Мъжете излизат от своите домове и живеят нелегално в гората. Наричат се „горяни“. Заклеват се „…пред целия български народ да се борят за освобождението му и за да възтържествуват свободата и демокрацията в нашата родина…“. През март 1948 милицията в Благоевград започва масова въоръжена акция. Според официалните архиви, по време на акцията са убити седмина горяни, заловени са 31, а само четирима се измъкват от блокадата. Но горяните на се забравени.

Мемориалът се формира от каменни стълбове – интерпретация на стволовете на дървета в гората. Животът на горяните е прекъснат, но вярата им в свободата и в демокрацията е жива и днес. „Каменната гора“ пази спомена за личностите, за всеки един баща, брат, съпруг, близък – техните имена са вдълбани в каменните елементи. Мемориалът се разполага като интегрална част от тревната площ сред дърветата край площада в Кресна.