2022 (об)ЗОР(ът)
Рутинно прехвърляме отминалата 2022 докато се излежаваме между празниците. Имаме нужда. Защото видяхме доста зор на финалните прави. Даваме си още малко зор и разказваме в резюме какви ги свършихме и несвършихме.
Зарадвахме успешно цели две семейства с обновени домове. Останалите все още вървят по найлони, прескачат кашони, не им достигат мебели или се любуват на дупки. И ние вече нямаме търпение.
Завършихме Стандарта за настилките в пешеходните пространства към Наредбата за градска среда на Столична община. Надяваме се да е полезен за възложители, проектанти, съгласувателни органи, строители. Пожелаваме си скоро да спрем да мрънкаме (присетихме се, че сме започнали от 2016-та и ето че ни се отдаде случай да допринесем), да се спъваме и изобщо да си гледаме в краката. Защото, ако не забелязваме настилките, значи те работят безпогрешно за града. А на нас ни остава да му се наслаждаваме.
Загубихме (за малко) борбата в конкурса (= обществена поръчка + идеен проект по български съвременен обичай) за разширение на Детска градина „Славейкова поляна“ в квартал Лозенец в София. Ние пък, все така обичайно и много се забавляваме докато работим по подобни конкурси. И си взимаме бележка, че още не сме качили проекта си. А си го харесваме.
Заплеснахме се в буквалното (до)изграждане на Експозиция „Ада тепе“ и така и не разбрахме как мина лятото. Строихме, шкурихме, дупчихме, лепихме, рязахме, боядисвахме, лакирахме, монтирахме и прочее. Създаването на тази история за „отсъстващото“ наследство на древния златодобив беше възможно благодарение на завидно голям екип, готов да експериментира. И на Националния археологически институт с музей към БАН, който поощри и също нагази в експериментите.
Забъркахме добре и новата музейна каша. Обновяването на Експозиция „Врачански съкровища“ в един от трезорите на Регионалния исторически музей – Враца е в пълен ход. Приемаме работата си там не просто като един интериор, а като поредната кауза към силно нужната промяна на начина на мислене за ролята на музеите днес и за всички. Затова се постарахме и да разширим първо нашите хоризонти по въпроса. Така се запознахме с екипа на Meyvaert. Разбрахме какво е да работиш със специализирана компания ама точно за музеи и то по цял свят. И не само – видяхме на живо как се мислят и изпълняват архитектурните капризи до най-малкия детайл във фабриката в Гент. Благодарим на целия разширен екип покрай нас и специално на Фондация „Америка за България“, че ни подкрепят в тази кауза. Стискаме палци, чукаме на дърво, връзваме червен конец и смело излизаме на финала в предстоящите месеци.
Запазваме си обезателно и поуките (а те не са малко) за зор-заман. Безразсъдно допускаме, че дотук е зорът. И гледаме напред към 2023! Без да си даваме зор. Засега.
