Културно наследство и национални стратегически документи?
Не се бяхме замисляли изобщо по този въпрос, но писмото на заместник-министъра на културата г-н Боил Банов до Heritage.bg ни хвърли в размисли.
Съгласни сме, „че опазването на културното наследство трябва да стане неделима част от процеса на развитие и не може да се третира самостоятелно“ [цитат от писмо на Зам.-мин. на културата г-н Б. Банов до Heritage.bg, Изх.№ 92-00-413/ 03.10.2014]. Считаме, че не е нужно да се обосноваваме – поне засега.
НО значи ли това, че не е необходимо да има самостоятелна Национална стратегия за опазване на културното наследство? Ето как започнахме да си отговаряме на този въпрос.
Като за начало, решихме да се абстрахираме от всичко от рода на „еми то е ясно,“ „ама това си го знаем,“ „е, сега топлата вода ли откриваме“ и други подобни очевидности.
След това се снабдихме със списък на стратегическите документи на национално ниво (176 броя) – полезен .pdf с линкове към самите документи (е, към почти всички) от сайта на Министерски съвет / Портал за обществени консултации – http://www.strategy.bg/
И започнахме… Най-общо целта беше да открием къде в тези документи, визиращи процеса на развитие на страната ни, стратегически е заложено и опазването на културното наследство. Сравнително бързо осъзнахме, че тези търсения започват да повдигат още въпроси. Започнахме надлежно да си ги записваме и стеснихме разсъжденията на този етап до по-обозрими такива. Скоро разбрахме и, че информацията хич не е малко, подробното проучване ще изяде бая време, а подробното описание на откритото едва ли някой би изчел.
Затова намислихме да представим само няколко примера и да опитаме да извлечем принципен модел, който евентуално да ни помогне с отговора на поставения въпрос.
Накратко, какво открихме, без да крием, че със сигурност не сме изчерпателни. За по-прегледно използвахме предложената в цитирания списък категоризация на стратегическите документи. Пропуснахме някои категории, не защото ни домързя, а за да не разводняваме излишно.
1. Категория: Бизнес среда. В „Национална стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014-2020,“ „Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средни предприятия 2014-2020,“ културното наследство липсва. Засега. Защото има логика и да се появи. Темата за (взаимо)връзката обществени поръчки – културно наследство не е нова. Може би културното наследство и малките индустрии, свързани с него също биха могли да се насърчат.
2. Категория: Външна политика, политика по сигурност и отбрана. Защитата на културното наследство е сред основните насоки за действие на системата за национална сигурност, опазването на културно-историческото наследство е посочено като важен аспект за осигуряване на социалната сигурност в „Стратегия за национална сигурност на Република България“.
3. Категория: Държавна администрация. Културното наследство спокойно може да се предположи (в „др.“ или „т.н.“) в изречения от типа: „Пример за секторни политики в областта на е-управлението, за които следва да бъдат изготвени секторни стратегии, са: е-здравеопазване, е-образование, е-обучение, е-земеделие, е-култура, е-полиция, е-митници, е-общини, е-демокрация, е-правосъдие и др.“ („Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020“) или „Пречка за рационалното и ефективно използване на информацията е липсата на единна национална стандартизация за вида, в който трябва да бъдат представяни данните, по сфери и сектори на обществения живот, икономиката, образованието, здравеопазването, културата, сигурността и т.н.“ („Стратегия за развитие на държавната администрация 2014 – 2020 г.“).
4. Категория: Земеделие и развитие на селските райони. Противно на очакването ни – не открихме културното наследство в „Национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в Република България 2005-2015.“ Не за друго, ами заради традициите, вероятно културни пейзажи, формирани от тези традиции… Заради това и заради евентуални възможности за развитие на селските райони във връзка и с културното им наследство (както предполага всъщност „Национална програма за развитие: България 2020“), предположихме, че темата има потенциално място и в тази категория стратегии.
5. Категория: Култура. Тук почти удряме на камък. „Концепцията за водещи столични музеи“ професионално третира културното наследство, но предвид целите й, обхватът е съдържателно (музеи) и териториално (столични) ограничен. Но пък знаем, че се работи по „Национална стратегия за култура,“ която ще интегрира и въпроси, свързани с културното наследство.
6. Категория: Междусекторни политики. Тук ще се спрем накратко само на „Национална програма за развитие: България 2020.“ Културното наследство е разгледано като водещ ресурс/потенциал за развитие в 2 от 8 стратегически приоритета: „Приоритет 1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила“ и „Приоритет 3. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.“ То (културното наследство) се „възстановява,“ „подобрява,“ „защитава,“ „дигитализира,“ „социализира,“ „интегрира,“ „опазва,“ „използва,“ „интерпретира,“ „популяризира“ (в реда на появяване в документа), без става ясно какво стои зад всяка една от тези думи. Отговорните (и свързани) институции за постигане на заложените индикатори по предложените в националната програма мерки са МОМН, МРРБ, МЗХ, Общински администрации, МИЕТ, МК. МК е сред отговорните институции за „извършване на основен ремонт, реконструкция и строителство на нови училища,“ „развитие на иновативни междусекторни услуги за деца и семейства, включително и чрез използване потенциала на читалищата,“ „осигуряване на достъп до култура и спорт,“ „изпълнение на целите заложени в стратегията за корпоративна и социална отговорност (2009-2013).“ Но учудващо за нас, МК е само свързана институция във връзка с „развитие на културни туристически атракции – реставрация, консервация и социализация на НКЦ, изграждане на съпътстваща инфраструктура, въвеждане на съвременни форми на експониране и интерпретация“. Без повече да навлизаме в подробности само ще споменем, че SWOT анализа, приложен в националната ни програма за развитие посочва на второ място като най-силна страна „богато културно-историческо наследство.“
7. Категория: Наука и технологии. Културното наследство е, например едно от 5-те приоритетни направления на „Стратегия за развитие на научните изследвания 2020“ – споменато само на едно място.
8. Категория: Туризъм. За целите на това проучване не е необходимо да анализираме подробно. Все пак считаме за нужно да обърнем внимание, че „Стратегически план за развитие на културния туризъм“ дефинира как трябва да се случва „възстановяване и опазване на културните и природни ценности“ и определя „основни принципи за спазване при възстановяването и подобряването на градовете, на историческите центрове, на археологическите и културни паметници.“ Без коментар на този етап. Само ще кажем, че си струва да се прочете.
Ще спрем дотук, за да очертаем един абстрактен принципен модел на ситуацията – разбира се, от камбанарията на културното наследство и изхождайки от личното ни убеждение, че националните стратегически документи следва да работят заедно. Културното наследство присъства (в плътно червено), може да се предположи като присъствие (в червен контур) или има потенциал да присъства (в червен пунктир) в съществуващи (с контур) или планирани (с пунктир) национални стратегически документи [Схема 1]. Не случайно използваме думата „присъства,“ тъй като всъщност не става ясно какво стои зад термини като „възстановява,“ „подобрява“ и т.н. в т.ч. и „опазване“ според съответния документ. Всъщност скромното ни проучване установи, че на този етап културният туризъм е водеща национална стратегическа рамка с компетенции в опазването на културното наследство. Не открихме и особено обвързване между културното наследство в отделните стратегически документи.
Какви са възможностите?
Да приемем, че то (културното наследство) не е чак толкова важно за държавата, че да си има собствена стратегия и да се надяваме, че стабилното провеждане на ясна политика в бъдещата „Национална стратегия за култура“ ще успее да направи съответните необходими връзки с другите национални стратегически документи [Схема 2].
Или, бидейки оценено като втората ни по сила национална страна, да работим за самостоятелна „Национална стратегия за културно наследство“ (плътен червен кръг), която да подаде ръка към най-разнообразни сфери от развитието на страната ни – дори такива, които до момента не прозират възможности в културното наследство [Схема 3]. Подобен подход ни се струва по-логичен, защото би спомогнал за провеждането на единна, отворена и гъвкава държавна политика в областта на културното наследство, за по-доброто обвързване на законодателната рамка, за обединяването на усилията на различни отговорни институции и професионалисти – все въпроси, поставени под една или друга форма и от Heritage.bg.
Признаваме, че не очаквахме да стане толкова дълго. А също и че в стремежа си да очертаем едни възможни принципни разсъждения, много аспекти (например какво казва ЗКН по въпроса) останаха незасегнати.
