Постоянна експозиция в Културен цетър „Жул Паскин“, Видин

Постоянна експозиция в Културен цетър „Жул Паскин“, Видин

Темата за човечността, толерантността, за общуването между хората се открои като голямата идея за съдържание на постоянната експозиция. Тя откроява силата на толерантното общуване, от една страна, през призмата на общността на видинските евреи чрез историите за град Видин – един вековен мултиетнически и мултикултурен дунавски град; и от друга страна – на личността чрез историите за живота и творчеството на Жул Паскин – един световноизвестен евреин от Видин.

Архитектурното решение е вдъхновено от качествата на пространствата на културния център и се стреми да ги ползва и подчертае. Пространственият разказ започва с покана на посетителите на две дълги маси – покана за общуване, откривателство, съпреживяване. Комуникацията с посетителите стъпва на принципа „действие“. Информацията се разкрива чрез навеждане, докосване, повдигане, завъртане и надникване. Тя е подредена на няколко слоя спрямо повърхността на масата – в нея, върху нея (текстове и графики) и над нея (изскачащи предмети) – така че различните носители и нива да предават послания по интерактивен начин.

Нашата роля беше в изграждането на цялостния разказ – съдържателен, сценографен и пространствен – от концепцията през всички етапи от изпълнението на проекта и управление на процеса. Сетивното пътешествие включва преплитане на богата палитра от ястия, картини, макети, комикси, филми, документи, потапящи звуци, разкази от първо лице и още много неочаквани ситуации.

 

Постоянна експозиция в музей „Конака“ във Видин

Постоянна експозиция в музей „Конака“ във Видин

Проектът за постоянната експозиция в музей „Конака“ представя хилядолетната история на Видинския край, разгърната в историческите пространства на сградата. Архитектурната концепция съзнателно акцентира върху тяхната атмосфера и ценностни характеристики, като ги превръща в активен носител на разказа.

Концепцията стъпва на тематичната структура, разработена от научния екип на музея, основана на принципа на линейната хронология. Експозицията поставя движимите културни ценности в центъра на вниманието. Артефактите са стратегически разположени в централната част на всяка зала, където „зазвучават“ едновременно като част от общ разказ и като носители на индивидуални истории.

Разработените модулни експозиционни елементи изпълняват ролята на визуални и пространствени разказвачи, разкривайки както материалното, така и нематериалното наследство на региона. Те са проектирани като самостоятелно музейно обзавеждане, което не засяга конструкцията на сградата. Допълващи елементи за сядане създават пространствa за почивка, съзерцание и по-дълбоко преживяване на експозицията.

Експозиция „Ентомология“ в Националния природонаучен музей – БАН

Експозиция „Ентомология“ в Националния природонаучен музей – БАН

Проектът за новата постоянна експозиция на зала „Ентомология“ е продукт на съвместната ни работа с екипа на Национален природонаучен музей при БАН.

Ние като архитекти първо проучихме пространството и се вдъхновихме както от залата, така и от сградата на музея. Тя е интересна с това, че е първата за своето време в София, построена специално за музей през 30-те години на 20. век. Затова решихме да запазим и откроим пространствата и детайлите от залата. Най-характерният елемент от интериора е мозайката на пода, затова и в нашия проект се стремим тя да е максимално видима. Използваме и старинните кутии с насекоми като връзка с миналото и с историята на проучванията на насекомите. 

В създаването на концепцията екипът на музея участва активно със своята експертиза, а нашата роля беше да преведем научната информация на пространствен и сетивен език. Така успяхме да откроим с различни похвати както систематичната страна на информацията, така и по-холистичните истории за живота на насекомите в съжителство с нас. 

Висящата стена по средата на залата е буквален и преносен гръбнак на експозицията. Тази стена по систематичен метод представя познанията на учените за устройството на насекомите, кои са те, кое ги отличава от останалите видове, както и едни от други.

Холистичната част предлага поредица от преживявания като например кабинет в полето, където научаваме как е започнало изучаването на насекомите в България и как се случва днес. В нощния бар се потапяме в звуците и нощните им активности. 

А споделената квартира, кошерът и още много други ситуации наблягат на мястото на насекомите в живота ни и в света като цяло.

Голямата идея на експозицията, която обединява и осмисля всички тези разкази е „Ефектът на пеперудата“. Тя стъпва върху разбирането, че всяко действие или малка промяна оказва влияние върху цялото, най-често по непредвидим за нас начин. Голямата идея и подходите, с които е представена, открояват назряващата необходимост съвременните експозиции да представят фактите и взаимозависимостите по холистичен, достъпен и забавен за посетителите начин.

Експозиция „Божанкалиите разказват“

Експозиция „Божанкалиите разказват“

„Божанкалиите разказват“ множество истории за предприемчивите личности от Боженци – основатели, търговци, занаятчии, строители и дарители. Експозицията предава техните уроци с помощта на игри, разкази и изненадващи открития. Така разбираме по колко много начини можем и ние да бъдем предприемчиви.

В центъра на залата организирахме „Тезгяха“, където посетителите получават практически уроци по предприемачество по забавен и интригуващ начин. За тезгяха и интеракциите се вдъхновихме и от работилниците, които екипът на музея редовно организира. По този начин ние надграждаме ценните практики на музея, добре познати и обичани от посетителите на Боженци. На тезгяха предметите създават своеобразен театър, който стимулира опознаване на материали и предмети в игрова форма. Посетителят търси и открива историите, които те разказват.

Нашата роля беше водеща – от концепцията за посетителското преживяване до превръщането на историята в пространствени разкази чрез предметите и инсталациите на тезгяха. Музейният екип даде любопитните легенди за божанкалиите, а ние архитектите – забавните начини, по които те да оживеят в пространството.

Временна инсталация „Търси истината без страх!“

Временна инсталация „Търси истината без страх!“

Инсталацията е част от гостуващата през 2024 г. в Национален етнографски музей пътуваща изложба „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ на Дома на европейската история, Брюксел.

В допълнение към гостуващото съдържание, нашата роля беше в изграждането на концепцията и изпълнението на финалната инсталация – специалното българско участие. Преживяването предоставя на посетителите възможността да научат повече за някои инструменти на пропагандната машина днес и в близкото минало на България. За да правим разликата, инсталацията „Търси истината без страх!“ ни показва как български организации като Софийска платформа (Sofia Platform) и Фондация за хуманитарни и социални изследвания ни помагат по-добре да отличаваме истина от дезинформация.

Едната част от инсталацията се фокусира върху изобличаването на основните механизми на пропагандата днес – сайтовете гъби, разпространяващи фалшиви новини с помощта на компютърни алгоритми. Посетителят е потопен в мултиплицирано пространство от огледални стени с екрани, излъчващи фалшиви анонимни новини. „Поникналите“ от тавана на инсталацията гъби, също отразени многократно в огледалните повърхности, допринасят символично към усещането за заобикалящата ни пропаганда.

Другата част от инсталацията представя по-тихия глас на истината, който принадлежи на истинския човек с неговото собствено лице. Личните свидетелства на оцелелите от лагера в Белене разобличават механизмите на пропаганда и потисничество на различните възгледи по време на тоталитарния режим.

Инсталацията „Търси истината без страх!“ показва истината и лъжата като неизменна част от нашия живот. Но и ни напомня, че да живеем с едното или с другото зависи от всеки от нас.

Постоянна експозиция в Исторически музей Дупница

Постоянна експозиция в Исторически музей Дупница

Голямата цел на новата постоянна експозиция е да превърне Исторически музей – Дупница в платформа за среща на местната общност с локалната култура и да активизира интереса към локалното наследство.
Организацията на експозицията – тематично и времево, съдържателно и пространствено – е базирана на концепцията за разказ, правдоподобно и увлекателно разказана от „шевето-разказвач“.
Пространствата на музея се превъщат в едно триизмерно шеве – най-яркото и разпознаваемо наследство на Дупница. Това „оживяло“ шеве разказва с едно голямо послание: Дупница има необикновени и уникални истории от различни времена, здраво втъкани в района. Влезте в шевето и чуйте, вижте и докоснете тези разкази. Влезте в ролята на тъкач, поскитайте във времето и проследете тези нишки към неочаквани връзки от Античността до днес.

Интерактивна изложба „История за &“

Интерактивна изложба „История за &“

С интерактивната изложба Фондация „Америка за България“ отбелязва 15-ата си годишнина и успехите на организациите и проектите, подкрепени от Фондацията през годините. 

Тази история е за съюза „и“ (&) – една история за хора и организации, които работят и успяват заедно.

С интерактивната изложба си поставихме за цел да потопим публиката в едно сетивно преживяване – интерпретация на живота, където мечтите срещат реалността. Основното предизвикателство беше да разкажем историята на 1217 реализирани проекта и сбъднати мечти в 30-минутен спектакъл в две зали на партерния етаж на НДК.

Нашата роля беше водеща както в създаването на концепцията за посетителското преживяване, така и в материализирането на историята в пространството с помощта на предметите и инсталациите като разказвачи. Сетивното пътешествие включва разходка по истинска трева, среща с аватарите на знаменити личности и герои, преплитане на настоящето и възможното светло бъдеще с помощта на фантастични илюстрации, игра със светлини и сенки и още много неочаквани ситуации.

Експозиция „Врачански съкровища“

Експозиция „Врачански съкровища“

Основната цел на проекта e да преосмисли едно остаряло музейно пространство и да представи съкровищата, които са изложени там, по вълнуващ, забавен и незабравим начин. В залата са представени както уникални артефакти от световна величина, като златния венец и сребърния наколенник от Могиланската могила, така и майсторски изработени, но ежедневни обекти от Античността, Средновековието и Възраждането. Необходимо беше тези различни по функция, изработка и период артефакти да бъдат обвързани в едно цяло. Ценните ювелирни артефакти трябваше да бъдат експонирани в защитена среда и да бъдат осветени по адекватен начин, но и да бъде дадена необходимата информация за всеки един, без да се отнема от преживяването на посетителите и от досега им с истинските обекти.

Концепцията на проекта е създаване на цялостно сценографско преживяване чрез синергия между архитектура, съдържание и дизайн. В основата на архитектурния подход стои идеята, че съкровищата са извън времето и пространството. Залата е тъмна, за да се загуби изцяло усещането за пространство. Основен елемент е т.нар. Хоризонт – дългата осветена витрина, в която съкровищата са представени хронологично и тематично. Постепеннoтo преливане от светлосиньо към червено интерпретира вечния ход на времето. В два стълба в средата на залата са разположени като акцент двата най-важни и ценни артефакта – златният венец и наколенникът от Могиланската могила. 

Всички артефакти са окачени на специално проектирани елементи и изглеждат сякаш левитират във витрините. Основна цел на този начин на представяне е да се акцентира върху обектите и тяхната изработка. Цялата информация за артефактите от Хоризонта е концентрирана в деликатно осветен пулт, където чрез текстове, илюстрации, филми, отливки, тактилни и интерактивни елементи се разказват истории.

Представянето на Венеца и Наколенника следва същата логика. Вниманието се насочва върху тях самите, а информацията е представена върху гърба на стълбовете. 

Дизайнът на експозицията ангажира всички сетива за засилване на цялостното преживяване. От влизането в залата се усеща смяна на температурата. Амбиентната музика, заедно с фееричната анимация над витрината, създават приказната атмосфера на залата. Няколко осветени отливки на артефакти и специално изработени традиционни пафти дават възможност всеки да усети с пръстите си и най-фините детайли. Не на последно място е и специално проектираната инсталация, с която буквално можеш да усетиш аромата на златния лавров венец – познатия на всички дафинов лист. 

Експозиция Врачански съкровища е замислена да потапя посетителя в атмосферата си, като едновременно с това създава оптимални условия за съхраняване и представяне на съкровищата. Дизайнът ангажира посетителите от всички възрасти и интереси, основавайки се на лесни и приятни за възприемане начини на поднасяне на информацията.

Експозиция „Ада тепе“

Експозиция „Ада тепе“

Ада тепе е планински връх, където е открита и проучена най-старата позната златна мина в Европа. В наши дни на това място отново се добива злато и всички следи от златодобивната технология от бронзовата епоха изчезват. Основното предизвикателство пред проекта е да разкрие „отсъстващото“ наследство на древния златодобив.

Експозиция „Ада тепе“ е разположена в неизползвано пространство в местния културен дом. Експозицията обхваща няколко теми: златодобивът в бронзовата епоха и сега, животът край мината, върхът, разкопките, златото, природата и бъдещето на мината. Техните пространствени и образни изражения се преплитат, стимулирайки всички сетива.

Основният елемент е наклонената равнина на „планинския склон“. Той разделя експозиционната зала на две, но в същото време обвързва темите – физически и смислово. Пространството над земната повърхност е тъмно, мистериозно и непознато. Тук са историите и фактите от миналото (златодобив, живот, топография), сравнени с подобните им съвременни дейности. Масивна траншея води до подземното пространство – точно както древните миньори и днешните археолози „проникват“ в планината. Всичко е светло и златно тук, като препратка към подземните съкровища, но и към просветителната роля на науката, разбулваща далечното минало.

Експозицията насърчава хората да се разхождат из пространството, да се изкачват на „планинския склон“, да се впуснат в приключение под земята, да докосват, слушат, усещат и преживяват това важно, но и необичайно наследство на региона.