Експозиция „Врачански съкровища“

Експозиция „Врачански съкровища“

Основната цел на проекта e да преосмисли едно остаряло музейно пространство и да представи съкровищата, които са изложени там, по вълнуващ, забавен и незабравим начин. В залата са представени както уникални артефакти от световна величина, като златния венец и сребърния наколенник от Могиланската могила, така и майсторски изработени, но ежедневни обекти от Античността, Средновековието и Възраждането. Необходимо беше тези различни по функция, изработка и период артефакти да бъдат обвързани в едно цяло. Ценните ювелирни артефакти трябваше да бъдат експонирани в защитена среда и да бъдат осветени по адекватен начин, но и да бъде дадена необходимата информация за всеки един, без да се отнема от преживяването на посетителите и от досега им с истинските обекти.

Концепцията на проекта е създаване на цялостно сценографско преживяване чрез синергия между архитектура, съдържание и дизайн. В основата на архитектурния подход стои идеята, че съкровищата са извън времето и пространството. Залата е тъмна, за да се загуби изцяло усещането за пространство. Основен елемент е т.нар. Хоризонт – дългата осветена витрина, в която съкровищата са представени хронологично и тематично. Постепеннoтo преливане от светлосиньо към червено интерпретира вечния ход на времето. В два стълба в средата на залата са разположени като акцент двата най-важни и ценни артефакта – златният венец и наколенникът от Могиланската могила. 

Всички артефакти са окачени на специално проектирани елементи и изглеждат сякаш левитират във витрините. Основна цел на този начин на представяне е да се акцентира върху обектите и тяхната изработка. Цялата информация за артефактите от Хоризонта е концентрирана в деликатно осветен пулт, където чрез текстове, илюстрации, филми, отливки, тактилни и интерактивни елементи се разказват истории.

Представянето на Венеца и Наколенника следва същата логика. Вниманието се насочва върху тях самите, а информацията е представена върху гърба на стълбовете. 

Дизайнът на експозицията ангажира всички сетива за засилване на цялостното преживяване. От влизането в залата се усеща смяна на температурата. Амбиентната музика, заедно с фееричната анимация над витрината, създават приказната атмосфера на залата. Няколко осветени отливки на артефакти и специално изработени традиционни пафти дават възможност всеки да усети с пръстите си и най-фините детайли. Не на последно място е и специално проектираната инсталация, с която буквално можеш да усетиш аромата на златния лавров венец – познатия на всички дафинов лист. 

Експозиция Врачански съкровища е замислена да потапя посетителя в атмосферата си, като едновременно с това създава оптимални условия за съхраняване и представяне на съкровищата. Дизайнът ангажира посетителите от всички възрасти и интереси, основавайки се на лесни и приятни за възприемане начини на поднасяне на информацията.

Експозиция „Ада тепе“

Експозиция „Ада тепе“

Ада тепе е планински връх, където е открита и проучена най-старата позната златна мина в Европа. В наши дни на това място отново се добива злато и всички следи от златодобивната технология от бронзовата епоха изчезват. Основното предизвикателство пред проекта е да разкрие „отсъстващото“ наследство на древния златодобив.

Експозиция „Ада тепе“ е разположена в неизползвано пространство в местния културен дом. Експозицията обхваща няколко теми: златодобивът в бронзовата епоха и сега, животът край мината, върхът, разкопките, златото, природата и бъдещето на мината. Техните пространствени и образни изражения се преплитат, стимулирайки всички сетива.

Основният елемент е наклонената равнина на „планинския склон“. Той разделя експозиционната зала на две, но в същото време обвързва темите – физически и смислово. Пространството над земната повърхност е тъмно, мистериозно и непознато. Тук са историите и фактите от миналото (златодобив, живот, топография), сравнени с подобните им съвременни дейности. Масивна траншея води до подземното пространство – точно както древните миньори и днешните археолози „проникват“ в планината. Всичко е светло и златно тук, като препратка към подземните съкровища, но и към просветителната роля на науката, разбулваща далечното минало.

Експозицията насърчава хората да се разхождат из пространството, да се изкачват на „планинския склон“, да се впуснат в приключение под земята, да докосват, слушат, усещат и преживяват това важно, но и необичайно наследство на региона.

Апартамент в Илинден

Апартамент в Илинден

Задачата:

Да трансформираме кухнята и коридора на един тристаен апартамент в типичен панелен блок в софийския квартал Илинден, като ги превърнем в уютно и практично пространство. Клиентите, младо семейство, желаеха изчистен дизайн, с възможно най-малко детайли и декорации.

Нашият подход:

Обединихме пространствата, така че да се постигне усещане за повече място, както и за да се приобщи кухнята към останалата част от апартамента. За целта премахнахме вратата и неносещите панелни елементи, които накъсваха пространствата. Единната настилка, линии по стените, материалите и осветлението допринасят за усещането за единност.

Усвоихме всички възможности за добавяне на складови пространства и осигурихме достатъчна работна площ по кухненския плот.

Цветовата палитра разчита на приятен баланс между минимализъм и уют, внасян от естествения дъбов фурнир на ламперията, който се появява и в кухнята. Жълото кръгло огледало е единственият акцент, който допълва картината и увеличава оптически пространството.

Резултатът:

Интериорна трансформация, която превръща кухнята и коридора от обслужващи помещения в уютен център на дома на младото семейство.

Обновяване на тоалетни в 5 ОУ „Иван Вазов“

Обновяване на тоалетни в 5 ОУ „Иван Вазов“

Сградата на Пето основно училище „Иван Вазов“ в кв. Павлово в София е завършена през 1949 г. и е типичен пример за училищните сгради от средата на XX в. Тоалетните са на всеки етаж и се ползват от деца и учители. През годините тоалетните са били обект на множество частични ремонти, без цялостни проекти и с малък бюджет. Резултатът беше пред очите ни: неуютни тоалетни в лошо физическо състояние, с неприятна миризма и с голям разход на вода поради постоянните течове от чешмите и тоалетните.

Решихме да подходим цялостно и да реорганизираме тоалетните, така че да отговарят на съвременните изисквания за хигиена и сигурност, както и да ги направим приятни за ползване. Всички вътрешни преградни стени бяха разрушени с цел да се постигне общо пространство, без лабиринт от чупки и ниши, които са трудни за почистване и контрол. Всички тоалетни клетки бяха организирани от едната страна на пространството, директно отварящи се към зоната с мивките. Бяха премахнати вратите към училищния коридор, така че да има постоянно усещане за сигурност – по всяко време някой може да повика помощ, ако има случаи на тормоз. Предвидихме е и склад за почистващи материали с изливна мивка.

Основен акцент в дизайна са цветовете. Пространствата са с голяма височина и беше необходимо визуално да се намали, така че децата да се чувстват по-уютно. Затова оцветихме таваните в различни цветове на различните етажи и свалихме нивото на лампите. Цветните плочки по стените достигат до нивото на вратата и по този начин пространството допълнително се структурира и става по-разбираемо и комфортно.

Тъй като тоалетните се ползват от деца между 6 и 14 години, предвидихме мивки на различни височини, така че да са удобни за всички. По една клетка на всеки етаж е достъпна за деца и учители с двигателни увреждания.

Апартамент L19

Апартамент L19

Задачата:

Да трансформираме един тристаен апартамент от 100 кв. м, като използваме цялото пространство, за да го приспособим към динамичния живот на собствениците и тяхната голяма колекция от книги.

Нашият подход:

Преустроихме и префасонирахме няколко части от апартамента, за да вкараме повече дневна светлина и да създадем допълнителни кътове за четене и работа, както и зона за бар. Разширяването на рамките на прозорците създаде допълнителни места за съхранение и за сядане, без това да компрометира общото усещане за простор.

Цветовата палитра акцентира върху различните кътове в отворения план и внася общо усещане за завършеност на апартамента.  Използването на комбинация от отворени и затворени вградени мебели за съхранение позволява лесна организация и не компрометира цялостността на пространството на жилището.

Резултатът:

Интериорна трансформация, която ефективно приспособява апартамента към динамичния начин на живот на собствениците и разкрива целия потенциал на апартамента.

Офисно пространство V14

Офисно пространство V14

Задача на проекта беше да трансформираме едно open-office пространство в офисна кула в офис на обединение от фирми с бизнес в Африка. Нуждите на клиента изискваха разделяне на различните екипи, но и създаване на общи пространства за събиране и комуникация. В резултат на работата ни обаче тези пространства се трансформираха в места, удобни както за работа, така и за неформални срещи и почивка. Жълтите и охрени тонове, които добавихме, както и дървото и текстила, внесоха уют, но и оживяване на пространството. А дизайнът на фолиото по остъкляването на кабинетите е вдъхновен от шарките в изкуството на Субсахарна Африка, като препратка към бизнеса на клиента.

Хадживълковата къща

Хадживълковата къща

Може ли една карловска гостна стая да се превърне в спалня с баня? А ако е културна ценност? Ако има прозорци и миндер по три от стените? А стенописи по всички стени и по тавана? И ако всички цветове вече присъстват в стаята? Къде да сложим банята?

Хадживълковата къща е построена в средата на XIX в. и е типична симетрична карловска къща с три спални, дивана (голям вестибюл) и голяма представителна гостна на втория етаж. Цел на проучването е да се докаже възможността за преустройство на гостната стая в спалня за гости със собствена баня, без да се компрометират ценностните характеристики на помещението.

Решихме да подходим като само добавяме: запазвайки абсолютно всички заварени структури, съхранявайки усещането едно пространство на голямата гостна, осигурявайки пълна обратимост на намесата. За банята разсъждавахме като за мебел, заедно с гардероб и ниша за книги. Поставихме я по средата на стаята. Новата структура контрастира изцяло на автентичния интериор, но едновременно с това прави връзка с неговото време – облицовката от медна ламарина съответства на колорита на къщата, меко отразява пъстротата на стаята, прави препратка към възрожденските традиции и ориенталските предмети от кована мед.

Триъгълната кула на Сердика

Триъгълната кула на Сердика

В сутерена на емблематичния в миналото магазин „София“ в самото сърце на столицата се намира северната триъгълна кула на укрепителната система на антична Сердика. Целта на проекта е да се реабилитира едно забравено място и да се преосмисли като място за културни събития и изкуство, като едновременно с това се експонират археологическите структури. В основата на нашия подход беше същността на пространството като подземно, затова го оставихме сурово и неизлъскано и съпоставихме всички пластове на мястото – археологическите руини, типичната венецианска мозайка на бившия магазин и стоманената укрепваща конструкция. Искахме да създадем едно неочаквано и вълнуващо място, като подарим на посетителя преживяването да слезе под града и като използваме контрастите между светло и тъмно, бяло и черно, гладко и грубо.