Достъпност до културното наследство

Достъпност до културното наследство

Днес културното наследство се възприема като неразделна част от нашата среда и социален живот. То носи своето значение като такова само чрез хората, които го оценяват. Ето защо достъпността до културното наследство е важна за всички нас.

Обичайно разбирането за достъпността до културното наследство се ограничава до осигуряване на начини за физически контакт със средата на хора с увреждания (най-вече двигателни), които се базират на взаимоотношението „ценност – достъпност“. Предвид факта, че обезпечаването на физически достъп е доста предизвикателна задача при опазването, тъй като то често налага намеса в самата субстанция на обекта на наследството, този подход е разбираем. Но в същото време е и доста тревожен. Фокусирайки се само върху осигуряването на физическа достъпност, ние несъзнателно отделяме хората с увреждания в различна група (срещу което всички се борим), а и също рискуваме да игнорираме други човешки способности и нужди. В същото време – отвъд определен предел – осигуряването на улеснени достъп и движение може да доведе до загуба и/или недостъпност на други уникални ценностни характеристики на наследството.

Дали не е време да се обърнем към етическите и философски измерения на достъпността до културното наследство? Да коментираме логиката и лъжата в процеса на опазване на културното наследство? Да променим гледната точка?