За 2016 с някои размисли

Нова година – нов късмет, казват. Но няма да пренебрегнем и изминалата. Смело можем да я определим като годината на реализациите и на тихите (но крайно задълбочени) размисли покрай тях.

За реализираното

През есента завърши консервацията на раннохристиянската базилика при Буховския манастир „Св. Мария Магдалина“. Това ни е особено скъп проект по немалко причини. Мястото е световно неизвестно, но пък е толкова истинско и човешко, че още при първата ни среща в лютата зима преди близо две години ни грабна сърцата. След едно лято из прахоляка на археологическите изкопи, сред местните хора по курбаните, далече от компютрите, научихме много. Случи ни се да бъдем активна страна в един за нас съвсем логичен процес, какъвто уви все още е рядкост у нас. Работихме едновременно с археолозите – те завършваха своите проучвания, ние започвахме нашите. Работихме заедно с изпълнителя – уточнявахме всеки детайл. И сме доволни от резултата. Дано всички са.

За останалите неща ще пишем, надяваме се, в следващото ни комюнике…

За тротоарите и светофарите, колите и количките

Покрай най-значимата ни реализация досега, се принудихме да погледнем на средата ни с други очи. Не сме усетили да страдаме от липса на въображение, но с бебешка количка из софийските (и не само) улици разбрахме колко много подробности изпускаме. Наложи се да включим в действие и уши, крака, ръце и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО чувство за хумор.

Тротоарите могат да бъдат с най-разнообразни настилки, често се редуват без очевидна логика. Това не е проблем за една количка – все пак тя усет за естетика няма, надяваме се. Но и най-малкото ръбче може да те вкара в сериозно изпитание. Като правило причинители на този зор са шахтите, които винаги са посредата на тротоара и никога не са подравнени с настилката около тях. При бордюрите също могат да бъдат изведени принципи: винаги ръбче към тротоара, за да се затрудни максимално слизането на количката; скосяване може и да има, но не и на мястото за пресичане, а по възможност на поне 3 метра от него; при пресичане на по-дълга пешеходна пътека задължително се редуват няколко острова, за да можеш поне няколко пъти да се качиш и слезеш. Трамвайните релси са премеждие №3, но изпеченият водач на количка може да успее да пресече от раз с умели вълнообразни движения и малко магия.

Толкова за „хоризонталата“. Триизмерният ни свят предлага по-засукани предизвикателства. Клишето кола-на-тротоара-с-минимална-вероятност-да-се-процедиш-с-количка е задължително. Но тротоарите предлагат и други препятствия – най-често по средата за по-забавно – стълбове за улично осветление (за колите, де) и стълбчета за контролирани входове (за колите пак). И когато все пак се добереш до светофара – в пек или студ, дъжд или вятър – може и да не успееш да пресечеш на първия цикъл, защото не си натиснал новите жълти и така необходими за комфорта на колите бутони. Като си с пеш с количка едва ли бързаш чак толкова, а ако ти е горещо, студено, мокро, да си си правил сметката и да тръгнеш с кола – все пак колите у нас (все още) са с предимство. А след последните тълкувания за предимството на пешеходеца на пешеходна пътека, имаме чувството, че сме живи само благодарение на ярко оранжевата ни количка.

Трябва да обърнем внимание, че да следиш за усложнения надолу и напред не винаги е достатъчно. Нагоре също дебнат опасности от неподозирани решения. Любимото ни – душ посредата на тротоара – от улуци, които защо да не отвеждат водата далече от сградата на 3 метра височина.

Не можем да си изкривим душата, че все пак тук таме и асансьори има. Така и не намерихме логично обяснение защо някъде нивото на улицата е 0, съответно долното -1, другаде – улицата е 1, а подлезът 0. По-важното е, че ги има и че често работят. Но едно друго нещо не ни дава мира (а признаваме и, че нямаме още куража да проверим) – как (или кога?) излизаш от метрото с количка, когато приключи работното време на любезния служител, който отключва единствената широка преграда. А тя се намира обикновено при влизане.

И точно когато си мислехме, че сме се очукали достатъчно и няма какво толкова да ни впечатли, заваля сняг. Анализът показа две възможни решения за сносното придвижване с количка в такива ситуации. Да се чистят и тротоарите от снега без да се правят снежни бариери на границата с улицата. Или към количките да се включват приставки към колелетата – мини ски (при сняг) и мини вериги (при лед).

Вместо заключение

Може би пък не е лоша идея всеки да си тества произведеното с количка, при разнообразни климатични условия по възможност. Както направихме и ние по време на реализацията на Буховския манастир. Защото проверихме и потвърждаваме – някои детайли се виждат само, ако ги преживееш лично.