2021 in the making
Традицията си е традиция. Ето я и равносметката за 2021 – една година буквално in the making. Бяхме въвлечени във всевъзможни процеси. Споделяме накратко зад кулисите.
Археологията с нейните предизвикателства и практически имаментното й състояние in the making (особено в извънградските райони) продължава да ни увлича. Решихме да проверим една наша теория – няма правилен и грешен подход, а различно разбиране за бъдещето на археологическите структури в различните краища на Европа. Съответно има и различни архитектурни, консервационни и управленски подходи към археологическите паркове извън населените места. Е, благодарение на програмата за мобилност iPortunus, проверихме и централно-европейския, и средиземноморския, и англосаксонския подход. Навъртяхме над 10000 километра: 7533 със самолет, 1436 с кола, 826 с автобус, 403 с влак и (нашата лична гордост) 52 с колела само за десетина часа. Срещнахме се с много и различни специалисти. Тук е мястото да благодарим най-вече на Хаймо Доленц, Сандра Рутер, Мирям Рестей, Роланд Бек, Ясмине Ампферталер-Дорфер, Дамир Жерич, Елиза Кавулаки, Клеър Тъфи, Даниел Кърли, Рут Джонсън, Параик Фалън за историите зад кулисите на познати и по-малко познати археологически обекти. Сериозно разширихме кръгозора си. В крайна сметка – няма правилно и грешно. Има различни преживявания. Някои изненадаха и нас и предизивикаха досегашните ни разбирания. Оставаме с амбицията да разкажем повече в публикация – засега in the making.
Домовете in the making ни срещнаха със знайни и незнайни изпълнители. Изводът – наистина е безкрайна тази борба архитекти срещу майстори и победители няма. И въпреки че стресът повече от здравословно необходимото, а времето далеч прекрачи планираното, положителните резултатите вече са налице. Още малко и тези няколко семейства ще се радват на новите си домове. За предстоящите ни задачи си взехме съответните бележки и догодина продължаваме с по няколко обеци на ушите.
Училищата (е, не всички) в София направиха една голяма стъпка – включиха се in the making на училищни тоалетни чрез инициативата София избира децата. Заразителният ентусиазъм на Дени и Ива въвлече и нас. С две думи – поучително приключение. Но, ако трябва да бъдем по-многословни, след (излишно) напрегнатия старт, с първите училищни звънци нещата потръгнаха. В какво ни се иска да вярваме, че успя това начинание? В полагане на началото към нормални условия за децата в училище. В осъзнаването, че архитекти са също толкова реално необходими – защото те не просто „предписват” луксозни плочки, а преосмислят пространства и материали, за да ги направят работещи. В изграждането на щастливи деца, които да ценят и да изискват все по-добра среда около тях. За нас лично това беше челен сблъсък с една неподозирана училищна действителност и урок по развиване на уменията ни за убеждаване. Не сме и предполагали също, че в толкова широка мрежа от колеги-архитекти ще дискутираме толкова значими въпроси за тоалетните в училищата за това как чрез архитектурни средства можем ги направим здравословни и сигурни. Скоро и част от училищните тоалетни в 5 ОУ „Иван Вазов” в София ще бъдат завършени, заедно с черешката на тортата – указателните картинки , които реализирахме заедно с децата и с помощта на Елена. Дано това е наистина само началото.
Експозициите – друга наша слабост – също са in the making. Експозиция Ада тепе напредва с пълна сила. Все пак има и съвестни майстори. Промени се наложиха, но заедно намирахме решенията. Какво по-добро признание от това, че и на тях им е станало интересно да се впуснат в необичайни за тях строителни предизвикателства. А нас ни чака и друго предизвикателство – заедно с колеги от Националния археологически институт с музей – БАН да разкажем „отсъстващото“ наследство на древния златодобив. И понеже не устояхме на гъдела на архитектурните конкурси, ни очаква и сериозна работа по още една „златна“ експозиция – тази в един от трезорите на Регионалния исторически музей – Враца. За първата награда в конкурса, благодарим и на златния ни екип – Велько, Вероника, Красен, Ники, Петя, Яна. И разбира се, на Кристина, която, точно в разгара на лятото и на експериментите с пространството на зала „Врачански съкровища“ и нейните златни, сребърни и бронзови експонати, се присъедини към екипа на Ателие 3. Разширяваме още екипа и заедно America for Bulgaria Foundation направихме първите стъпки. Най-интересното предстои.
Градът, в който живеем ни провокира вече сериозно. И заедно с колегите от Place.make решихме този път да опитаме да направим нещо и участвахме в конкурса на Направление архитектура и градоустройство за изработване на стандарти към Наредбата за градска среда на Столична община. Така, августовски и в един сериозен екип от близо двадесет души, се озовахме във водовъртежа на привидно стандартни неща: настилки и бордюри по тротоари и пешеходни зони; пейки, кошчета, антипаркинг елементи, стойки за велосипеди и лампи; номерация на жилищните блокове. Оказаха се не толкова стандартни. Поизчетохме доста литература, значително се повредихме (защото не е съвсем добре от всяка разходка да се връщаме с десетина снимки на плочки и бордюри), доста немислими неща понаучихме. Вярваме обаче, че изплувахме и успяхме да минем полуфинала със смислени документи в помощ на възложители, проектанти и изпълнители за една по-добра градска среда. А тя винаги е in the making. Стискаме (си) палци за финала догодина.
Накрая – поздрав за всички, които стигнаха дотук, с празничната ни честитка in the making. Именно в шарените, разнообразни и изненадващи процеси през 2021 откривахме заразително вдъхновение. Харесва ни идеята да си „вземем“ тази инерция in the making за свежи идеи и през следващата година. Оставаме с розовите очила!
