Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново
https://www.facebook.com/svobodnaevropa.bg/videos/432456050754194/
Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново е проект-процес за реални намеси в градската среда на Пловдив чрез архитектурни работилници. В основата му стои екипната работа с майстори от Столипиново – дърводелецът Берул, железарят Здравко, строителят Карло, от раждането на идеята до нейното реализиране. А в процеса се включиха над 60 участника – ученици, студенти, млади професионалисти, жители от квартала, които разшириха своите знания и умения докато изграждаха заедно и се учеха един от друг.
Какво направихме? Предизвикахме въображението си как да преизползваме по иновативен начин стари мебели и строителни елементи и в осем архитектурни работилници реализирахме четири градски артистични инсталации.
Вратата. Инсталацията е вдъхновена от една случайно намерена стара дървена врата. Почистихме я, изработихме нова рамка, която украсихме със струговани елементи. Добавихме и две пощенски кутии, които направихме от два стари шкафа. Накрая “потопихме“ половината врата в ярка боя. Така, една на пръв поглед стара и непотребна вещ се преобрази в нещо ново и красиво. Вратата провокираше с присъствието си на една тясна уличка в Капана в центъра на Пловдив през лятото и есента на 2019. Тя е сюрреалистична и необичайна, предизвиква ни да си зададем въпроси, но и да потърсим отговори.
Масата с пейки. Инсталацията е вдъхновена от навика да се събираме спонтанно някъде за раздумка. Започна от две стари врати. Едната почистихме и реставрирахме, за да я преобразим в голяма маса. Другата изрязахме, укрепихме и обработихме, за да изработим пейките. Оставихме специфичните елементи на вратите видими, за да напомнят за старото им предназначение. На финала, боядисахме всичко в ярки, привличащи и необичайни цветове. Масата с пейки се вижда от далече. Тя те приканва да седнеш под шарената сянка на дърветата, да спреш за малко, да се огледаш, да завържеш разговор с непознат, да се потопиш в ежедневния живот на квартала. Инсталацията поставихме в квартал Изгрев и с интерес наблюдаваме нейното “движение” из междублоковите пространства, как хората я използват и се грижат за нея.
Стативите. Инсталацията е вдъхновена от един стар двукрил прозорец. Когато го вдигнахме, за да го преместим, той почти се разпадна и застана разтворен като книга. Занесохме няколко такива прозореца в Столипиново, почистихме внимателно рамките, подменихме стъклата с плексиглас, укрепихме конструкцията и измайсторихме механизъм за сгъване и разтваряне. Разбира се, боядисахме дървените елементи в ярки цветове. Стативите осеяха поляната при “Детския град“ на Празника на детето – 1 юни. Децата изобретиха начини за тяхното ползване, за които дори не бяхме и подозирали. Най-забавно се оказа да изрисуваш лицето на приятеля си, застанал от другата страна на прозрачния плексиглас.
Дългата пейка с навес. Инсталацията е вдъхновена от хората на Столипиново – докато работехме там, те често ни казваха, че им се иска да имат повече пейки и повече сянка. Затова решихме да направим много дълга пейка с конструкция за навес на една поляна на улица “Крайна“. 12-метровата пейка изградихме от видим бетон. Декорирахме я с отпечатъците на намерени на място (и дарени от пловдивско заведение) пластмасови бутилки, техните капачки и части от играчки. За покритието на навеса използвахме множество парчета рециклиран текстил (предоставен от една пловдивска фабрика). Вързахме над 9000 възела, за да създадем една цветна феерия. Наоколо насипахме няколко кубика пясък (който ни подариха от близкия бетонов възел). За децата мястото се превърна в късче “плаж” и не след дълго те откриха ново приложение на пейката – засилваха се по нея и скачаха в пясъка.
