Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново

Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново

https://www.facebook.com/svobodnaevropa.bg/videos/432456050754194/

 

Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново е проект-процес за реални намеси в градската среда на Пловдив чрез архитектурни работилници. В основата му стои екипната работа с майстори от Столипиново – дърводелецът Берул, железарят Здравко, строителят Карло, от раждането на идеята до нейното реализиране. А в процеса се включиха над 60 участника – ученици, студенти, млади професионалисти, жители от квартала, които разшириха своите знания и умения докато изграждаха заедно и се учеха един от друг. 

Какво направихме? Предизвикахме въображението си как да преизползваме по иновативен начин стари мебели и строителни елементи и в осем архитектурни работилници реализирахме четири градски артистични инсталации. 

Вратата. Инсталацията е вдъхновена от една случайно намерена стара дървена врата. Почистихме я, изработихме нова рамка, която украсихме със струговани елементи. Добавихме и две пощенски кутии, които направихме от два стари шкафа. Накрая “потопихме“ половината врата в ярка боя. Така, една на пръв поглед стара и непотребна вещ се преобрази в нещо ново и красиво. Вратата провокираше с присъствието си на една тясна уличка в Капана в центъра на Пловдив през лятото и есента на 2019. Тя е сюрреалистична и необичайна, предизвиква ни да си зададем въпроси, но и да потърсим отговори. 

Масата с пейки. Инсталацията е вдъхновена от навика да се събираме спонтанно някъде за раздумка. Започна от две стари врати. Едната почистихме и реставрирахме, за да я преобразим в голяма маса. Другата изрязахме, укрепихме и обработихме, за да изработим пейките. Оставихме специфичните елементи на вратите видими, за да напомнят за старото им предназначение. На финала, боядисахме всичко в ярки, привличащи и необичайни цветове. Масата с пейки се вижда от далече. Тя те приканва да седнеш под шарената сянка на дърветата, да спреш за малко, да се огледаш, да завържеш разговор с непознат, да се потопиш в ежедневния живот на квартала. Инсталацията поставихме в квартал Изгрев и с интерес наблюдаваме нейното “движение” из междублоковите пространства, как хората я използват и се грижат за нея. 

Стативите. Инсталацията е вдъхновена от един стар двукрил прозорец. Когато го вдигнахме, за да го преместим, той почти се разпадна и застана разтворен като книга. Занесохме няколко такива прозореца в Столипиново, почистихме внимателно рамките, подменихме стъклата с плексиглас, укрепихме конструкцията и измайсторихме механизъм за сгъване и разтваряне. Разбира се, боядисахме дървените елементи в ярки цветове. Стативите осеяха поляната при “Детския град“ на Празника на детето – 1 юни. Децата изобретиха начини за тяхното ползване, за които дори не бяхме и подозирали. Най-забавно се оказа да изрисуваш лицето на приятеля си, застанал от другата страна на прозрачния плексиглас. 

Дългата пейка с навес. Инсталацията е вдъхновена от хората на Столипиново – докато работехме там, те често ни казваха, че им се иска да имат повече пейки и повече сянка. Затова решихме да направим много дълга пейка с конструкция за навес на една поляна на улица “Крайна“. 12-метровата пейка изградихме от видим бетон. Декорирахме я с отпечатъците на намерени на място (и дарени от пловдивско заведение) пластмасови бутилки, техните капачки и части от играчки. За покритието на навеса използвахме множество парчета рециклиран текстил (предоставен от една пловдивска фабрика). Вързахме над 9000 възела, за да създадем една цветна феерия. Наоколо насипахме няколко кубика пясък (който ни подариха от близкия бетонов възел). За децата мястото се превърна в късче “плаж” и не след дълго те откриха ново приложение на пейката – засилваха се по нея и скачаха в пясъка.

Мемориал на Шоата в Болоня

Мемориал на Шоата в Болоня

Дизайнът изследва процеса на постоянно предаване на паметта от човек на човек, като най-мощната сила, която я поддържа жива.

Във времената на огромна натрупана информация, целта на предложението е да въведе нов тип мемориал – не интровертен паметник, а място в диалог с обществото; не рамкиран прозорец към миналото, а лично откривателско пътуване към новите ценности на новите поколения; не застинала интерпретация на факти, а отражение на акта на съхраняване на паметта за Шоата.

Мемориалът цели да предизвика продължаващ личен отговор на идеята за памет, който предава вечното послание към следващите поколения: предавайте паметта, за да я поддържате жива! Мемориалът отдава почит на всички, които са споделили спомените си за Шоата в дневници, писма, мемоари, разкази, и така са съхранили паметта.

 

Мемориал на горяните

Мемориал на горяните

Архитектурната концепция за мемориала цели формиране на комуникативно пространство, което да отдаде почит на загиналите горяни, а заедно с това да „доближи“ следващите поколения до техния несломим дух. Тя е развита на база на историческите събития, свързани с горянското движение в Кресна в периода 1947-1948.

Четата на Герасим Тодоров е една от многото във надигналата се въоръжена съпротива срещу комунистическата власт в средата на ХХ век. Сформира се през пролетта на 1947 с основна цел да „работи сред населението за защита на българщината“ в Пиринска Македония. В началото на 1948, отрядът наброява 42-ма четници. В свое протестно писмо Герасим Тодоров открито заявява: „По-добре славна смърт, отколкото позорен живот.“ Мъжете излизат от своите домове и живеят нелегално в гората. Наричат се „горяни“. Заклеват се „…пред целия български народ да се борят за освобождението му и за да възтържествуват свободата и демокрацията в нашата родина…“. През март 1948 милицията в Благоевград започва масова въоръжена акция. Според официалните архиви, по време на акцията са убити седмина горяни, заловени са 31, а само четирима се измъкват от блокадата. Но горяните на се забравени.

Мемориалът се формира от каменни стълбове – интерпретация на стволовете на дървета в гората. Животът на горяните е прекъснат, но вярата им в свободата и в демокрацията е жива и днес. „Каменната гора“ пази спомена за личностите, за всеки един баща, брат, съпруг, близък – техните имена са вдълбани в каменните елементи. Мемориалът се разполага като интегрална част от тревната площ сред дърветата край площада в Кресна.