Светилище на нимфите и Афродита

Светилище на нимфите и Афродита

Местните хора от векове почитат Светилището на нимфите и Афродита. Едва в последните години археологическите проучвания разкриха, че мястото всъщност е обширна и богата римска вила рустика.

Как да направим този сложен археологически обект по-комуникативен, разбираем и разпознаваем без да бъдем натрапчиви? Как да се изрази силната връзка с природата? Как да се интерпретират разнообразните пространствени и функционални връзки в комплекса? Как да се запазят живите традиции? Как да се намесим, за да запазим руините и в същото време да улесним археологическите проучвания?

Ние развихме стратегически проект, основан на принципите на единство, гъвкавост, обратимост, достъпност и приемственост. Нашият подход дава предимство на интуитивното възприемане на археологическия комплекс като място, което всеки постепенно разкрива сам за себе си. Ние разчитаме на вроденото любопитство на хората. Всички консервационни намеси са ограничени до необходимия минимум, за да се защитят оригиналните структури. Нова огледална платформа дава невероятна гледка към мястото и пейзажа, но и пресъздава знаковото значение на близкия античен мавзолей. Бетонни информационни елементи, интерпретиращи разпръснати каменни блокове, водят посетителя из комплекса без да се натрапват. Специално проектирана подвижна археологическа станция улеснява работата на археолозите и действа като неочакван музей, който си сменя мястото и съдържанието, следвайки археологическите проучвания.

Хадживълковата къща

Хадживълковата къща

Може ли една карловска гостна стая да се превърне в спалня с баня? А ако е културна ценност? Ако има прозорци и миндер по три от стените? А стенописи по всички стени и по тавана? И ако всички цветове вече присъстват в стаята? Къде да сложим банята?

Хадживълковата къща е построена в средата на XIX в. и е типична симетрична карловска къща с три спални, дивана (голям вестибюл) и голяма представителна гостна на втория етаж. Цел на проучването е да се докаже възможността за преустройство на гостната стая в спалня за гости със собствена баня, без да се компрометират ценностните характеристики на помещението.

Решихме да подходим като само добавяме: запазвайки абсолютно всички заварени структури, съхранявайки усещането едно пространство на голямата гостна, осигурявайки пълна обратимост на намесата. За банята разсъждавахме като за мебел, заедно с гардероб и ниша за книги. Поставихме я по средата на стаята. Новата структура контрастира изцяло на автентичния интериор, но едновременно с това прави връзка с неговото време – облицовката от медна ламарина съответства на колорита на къщата, меко отразява пъстротата на стаята, прави препратка към възрожденските традиции и ориенталските предмети от кована мед.

Триъгълната кула на Сердика

Триъгълната кула на Сердика

В сутерена на емблематичния в миналото магазин „София“ в самото сърце на столицата се намира северната триъгълна кула на укрепителната система на антична Сердика. Целта на проекта е да се реабилитира едно забравено място и да се преосмисли като място за културни събития и изкуство, като едновременно с това се експонират археологическите структури. В основата на нашия подход беше същността на пространството като подземно, затова го оставихме сурово и неизлъскано и съпоставихме всички пластове на мястото – археологическите руини, типичната венецианска мозайка на бившия магазин и стоманената укрепваща конструкция. Искахме да създадем едно неочаквано и вълнуващо място, като подарим на посетителя преживяването да слезе под града и като използваме контрастите между светло и тъмно, бяло и черно, гладко и грубо.

Буховски манастир „Св. Мария Магдалина“

Буховски манастир „Св. Мария Магдалина“

Буховският манастир е част от Софийската Света гора, близо до град Бухово край София. Функционирал е като истински манастир за много кратко време, но е много популярен сред местните жители, които се събират там да честват църковни празници с курбани. А и за пикници през топлите месеци.

Отдавна е известно, че днешната малка църква е изградена върху голяма раннохристиянска базилика. Когато започват да строят църквата в края на 19 век, хората се натъкват на основите й и в знак на приемственост разполагат църквата в олтара на базиликата. По-късно базиликата е била частично изследвана. Между 2013 и 2015 Столична община финансира нови археологически разкопки, с които раннохристиянската базилика се проучва изцяло. Нейният план е окончателно уточнен, разкрит е и некропол от късното средновековие, както и интересни находки от най-новото време.

Нашата цел беше да съхраним и изявим раннохристиянската базилика, като едновременно с това покажем взаимовръзката на различните исторически пластове, както и да дадем възможност на хората да продължат да правят традиционните чествания.

Подходът ни се основава на честност и простота. Възстановихме оригиналния терен, като сигнирахме руините с каменна настилка в тревата. При апсидата на църквата, където искахме да подчертаем приемствеността, оставихме руините видими на терена. При разкрития вход на базиликата и в южната й част отдръпнахме терена, така че да разкрие оригиналните зидове. Така откровено показваме същността на археологическите руини – нещо, което откриваме под земята. Показахме оригиналния начин на влизане в базиликата с платформа със стъпала от стоманена скара над оригиналния вход. За да се усети пространството на наоса, интерпретирахме стълбовете с габиони с материал от мястото.

До църквата съществуваше навес в много лошо състояние, който хората ползваха за сядане по време на курбаните. Реконструирахме навеса, като използвахме подобни материали за новия – габиони с оригиналните камъни от оградата на навеса, дървена конструкция и покритие от ламарина.

Автогарата в Престън

Автогарата в Престън

Вдъхновен от мощното присъствие на автогарата на Престън, проектът цели да изяви съществуващите ценности и да стимулира възникването на нови качества и така да създаде обновено единно, гъвкаво и пулсиращо градско пространство. Проектът се развива като холистичен подход, за да даде по-скоро стратегически отговор на нуждата от синергия и ясна идентичност. Освен това, предложението е вдъхновено от присъщата многостранна двойственост на мястото и търси разнообразните начини за развиване на нейната проява на различни нива: градско, социално и физическо.

Пространство и форма

Новият облик на мястото е замислен като нова топография, която съхранява четимостта на контраста между плътното и празното в градската тъкан; разкрива условията, при които тези противоположни същности могат да работят заедно; генерира пространство в пространството.

Бившият твърд перон за маневриране на автобусите реагира на новите ползватели – хората и се трансформира в единна мека повърхнина – публично място, което предлага висока приспособимост и свободно движение. Тази вълниста повърхност съхранява целостта на празното пространство около обема на автогарата и така запазва четимостта на нейния единен дизайн.

Два хълма покриват Youth Zone Plus. Северният прониква в автогарата, създавайки впечатление, че подпира плътните плочи на многоетажния паркинг, и така запазва чувството на безкрайна хоризонталност и засилва опозицията „праволинейно-извито“. В същото време, новата сграда става игрива и разпознаваема характеристика на мястото, видима от разстояние и в същото време уважаваща заобикалящата я среда. В допълнение, активното използване на подземното пространство допринася за градската и екологичната устойчивост.

Жизненост и сливане

В това ново кохерентно градско пространство, планираният по разписание ритъм на автобусните услуги среща непредсказуемостта на ежедневния живот и спонтанността на младите хора. Публичните площи са преднамерено оставени пространствено неограничени и функционално смесени, за да се позволи максимална гъвкавост и разнообразни дейности.

Непрекъснатото извито публично пространство въвежда човешкия мащаб; то се влиза и излиза за по-добра свързаност; преминава над и под сградите, създавайки неочаквани гледки и перспективи; предизвиква хората да се движат, да го използват и изследват. На някои места се появяват дървета, подредени в редици, които напомнят подредбата на бившите места на автобусите и навлизат в сградите, размивайки границите между вътре и вън.

Youth Zone Plus дава силен импулс на динамичността на мястото. Дворовете, пробити в повърхността, свързват сградата с публичното пространство, и в същото време осигуряват изискваната сигурност.

Материалност и лекота

Препрочитайки двойствеността, предлаганите материали говорят на същия език: плътни за извитите повърхности и прозрачни за вертикалните равнини. Строго ортогонална мрежа (следваща конструктивните оси на автогарата), положена върху вълнистата повърхност, прави пространството по-четимо и ясно. Богатото остъкляване на отворите вкарва повече светлина и създава необикновени гледки от външното пространство, отваряйки сградите към града.

Площад Централен в Пловдив

Площад Централен в Пловдив

Това, което просто почувствахме правилно, беше да уважим възприятията на хората (не тези на птиците), да дадем предимство на нуждите на гражданите на Пловдив (не само на туристите), да вземем предвид и делниците (не само празниците).

Как подходихме към предизвикателствата на Централния площад в Пловдив?

Върнахме се назад във времето, за да намерим най-устойчивите характеристики на мястото. Говорихме си много за смисъла на един площад и какво го определя като такъв. Обсъждахме и каква е същността на  археологическите обекти – късове от стари структури в земята, които чакат да бъдат открити (или не). Проследихме всички видими следи от действията на хората. Наблюдавахме пловдивчани и живота на площада. Сблъскахме се с проблемите на мястото и очертахме един възможен сценарий, следващ стереотипа.

И се запитахме: трябва археологическите руини определят съвременния начин на живот? Можем ли да върнем времето назад? Нуждае ли се наистина градът от това? Как можем да направим мястото по а[тра]ктивно?

Водещата концепция на проекта е да интепретира непрекъсния процес на еволюция и да се стимулира личното преживяване. Предлагаме стратегия, основана на ясна видимост на всички насложени характеристики на мястото в тяхната истинска същност и така предлагаме на хората едно истинско усещане за площад, за археология, за напластяване, за живот.

За да усети един площад, човек трябва да се почувства неговите предели. Следователно проектът предлага да се предефинира неговата активна периферия.

Да разкрием истинския смисъл на археологическите стуктури би означавало да уважаваме тяхното руинирано състояние (да не забравяме, че унищожаването им е също част от историята), начина, по който ги откриваме днес, противиречивите историите, които те крият. Ето защо, проектът има за цел да провокира постоянното любопитство чрез изява на най-определимата им черта – мистерията – при запазване на автентичността.

За да събудят чувството за натрупване, нито един исторически пласт не трябва да бъдат жертван или осъждан. Посланието за постоянни промени, произтичащи от начина на мислене на много поколения, предаваме чрез подчертаване на наслагването на различни (често не свързани една с друга) градски системи на едно място и на мащабните интервенции, разкъсали градската тъкан.

За да предизвикаме усещането за живот, предлагаме изненадващи и живи пространства с човешки мащаб. Новите градини символизират растежа и постоянното прераждане.

Проектът преплита тези четири водещи идеи и ги превръща в архитектура, съобразена с контекста. Очакваните общи градски въздействия биха били: силен многофункционален, гъвкав и интерактивен характер на мястото, позволяващ му да отговори ефективно на нуждите на различните хора и да осигури широк спектър от социални и икономически ползи; разнообразни възможности за използване, интерпретация и близко разбиране на наследството; улеснена поддръжка на археологическите стуктури; комфортен микроклимат; повишаване на постоянния интерес и информираност на хората.

Достъпност до културното наследство

Достъпност до културното наследство

Днес културното наследство се възприема като неразделна част от нашата среда и социален живот. То носи своето значение като такова само чрез хората, които го оценяват. Ето защо достъпността до културното наследство е важна за всички нас.

Обичайно разбирането за достъпността до културното наследство се ограничава до осигуряване на начини за физически контакт със средата на хора с увреждания (най-вече двигателни), които се базират на взаимоотношението „ценност – достъпност“. Предвид факта, че обезпечаването на физически достъп е доста предизвикателна задача при опазването, тъй като то често налага намеса в самата субстанция на обекта на наследството, този подход е разбираем. Но в същото време е и доста тревожен. Фокусирайки се само върху осигуряването на физическа достъпност, ние несъзнателно отделяме хората с увреждания в различна група (срещу което всички се борим), а и също рискуваме да игнорираме други човешки способности и нужди. В същото време – отвъд определен предел – осигуряването на улеснени достъп и движение може да доведе до загуба и/или недостъпност на други уникални ценностни характеристики на наследството.

Дали не е време да се обърнем към етическите и философски измерения на достъпността до културното наследство? Да коментираме логиката и лъжата в процеса на опазване на културното наследство? Да променим гледната точка?

Културно-туристически маршрут „Духовен път“

Културно-туристически маршрут „Духовен път“

Основна цел на проекта е съвременната интегрална изява на уникалните ценностни характеристики на Несебър като система, чрез разработване на специализирана схема за устройство на културно-туристически маршрути във връзка с устойчиво развитие на културния туризъм. Обхванати са три нива на разработка: (1) система от културно-туристически маршрути в „Старинен град Несебър“, които пълноценно да изявят разнообразието от ценностни характеристики и уникалната стратификация на града – резултат от многовековна историческа еволюция; (2) културно туристически маршрут „Духовен път“ (интегрална част от системата маршрути), който реинтегрира емблематичните несебърски църкви в съвременния градски живот; (3) пилотна реализация на фрагмент от „Духовния път“ – от църква „Св. Йоан Кръстител“ до църкви „Св. Параскева“ и „Св. Архангели Михаил и Гавраил“.

Устройството на културно-туристически маршрут „Духовен път“ си поставя за цел преосмислянето на културното значение на християнските храмове на полуострова в съвременния живот и изявата им като система. За всяка църква и нейното околно пространство е предложена адекватна съвременна функция, която изявява уникалните ценностни характеристики на конкретния обект и отчита възможностите на мястото за включване в културния живот. Единна система за сигниране на ключови обекти по културно-туристическия маршрут, предвижда методи и елементи, приложими към конкретния обект в зависимост от неговата ценностна характеристика.

В рамките на фрагмента, изпълнен като първи етап, са реализирани редица конкретни проектни предложения. Съществуващата несвойствена за историческия град асфалтова настилка е подменена с нова улична настилка от гранитни плочи – интерпретираща калдъръма от периода на Възраждането. Трасето на маршрута е маркирано в настилката със специално изработени знаци от червен камък. Интегрирани са и сигниращи елементи – знаци от бял варовик, указващи места за специфични културни дейности. Експонирано е литургично обусловеното пространство на църквата „Св. Спас“. Южно от църквата се сигнира разкритата при археологическите проучвания част от елинистическа сграда – стълба с две рамена, според хипотезите водеща от двора на античната сграда към изба.

Църква Св. Йоан Кръстител в Несебър

Църква Св. Йоан Кръстител в Несебър

Несебърските църкви със своето стилово богатство, архитектурен замисъл, живописни декоративни ефекти и духовен заряд са едно от категоричните основания за вписване на града в листата за Световно културно наследство на ЮНЕСКО. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ играе ключово значение за Несебър. Тя се явява единствената запазена в града, която е: представител на преходния тип от базилика към кръстокуполна църква; с предполагаемо цялостно изписване по фасадите; със светец-патрон, свързан с морето, който е преходна фигура между Стария и Новия завет.

На първо място, проектът отчита значението на църквата в рамките на Стария град на Несебър и залага на нейната обединяваща роля като място за култура в рамките на едно общо предложение за изява на средновековните църкви като система.

На второ място, предлаганата организация на прилежащата на църквата среда цели съвременното преосмисляне и сигнирането на традиционното пространство пред сградата. Използвани са елементи от стоманобетон с интегрирана графика – монограмът на Св. Йоан Кръстител и думи на светеца.

Накрая, предложената намеса в църквата се базира на цялостен анализ на всички нейни уникални ценностни характеристики, за всяка от които е развита концепция за конкретна изява. По този начин църквата се изявява като жив обект за съвременно интерактивно образование в най-разнообразни сфери: архитектура; конструкции; акустика; изкуство; изкуствознание; вероучение; опазване на културното наследство… Основните следвани цели и принципи са: запазване свещеността на олтарното пространство; ненакърняване автентичността и изява на: архитектурен образ и обем, конструкция, градеж, оригинална мазилка и стенописи; съхраняване на смисловото, духовно послание на сградата, запазено през вековете и представено разбираемо за всички.

Паралелно с изпълнението на реставрационните работи се проведоха и археологически проучвания. Те разкриха множество погребения, структури от баптистерий и елинистическа сграда. Проучванията доказаха и, че църквата „Св. Йоан Кръстител“ е построена върху основите на раннохристиянска базилика – сигнирани в настилка в хода на реализиране на проекта.

 

Античният стадион на Филипопол

Античният стадион на Филипопол

Реализацията на проекта за рехабилтация на Античния стадион на Филипопол е първа стъпка от общата стратегия на Общия устройствен план на Пловдив (2007). Той предлага етапно създаване на система от пространства, която да осигури цялостно експониране на градската археология в съчетание с атрактивни публични функции.

Работата по проекта за Античния стадион започва през 2008 като първоначалните намерения се развиват във връзка с паралелните археологически проучвания през 2010. Разположен под главната пешеходна улица на града с един единствен фрагмент, представен на площад „Джумая“, стадионът (съоръжение, събирало в далечното минало около 30 000 зрители) дълго време е недостъпен и неизвестен.

Проектът цели опазване и пълна изява на културната стойност на Стадиона; осигуряване на неговата жизненост с атрактивни функции, както и осигуряване на достъпност за лица в неравностойно положение. Демонтирани са съществуващите бетонови рамки, затварящи археологическия обект, и той се отваря широко към публиката чрез нова геометрия на отворите, съвременен градски дизайн, озеленяване, художествено осветление и визуална комуникация.

След откриването на реконструирания обект мястото е отново важна част от живота на града, където се осъществяват различни културни дейности. Реализирана е и нова зелена пиаца на север към разкритата част на крепостната стена. Наклоненото градско пространство позволява физически достъп до руините на укрепителната система. В същото време ясно показва, че това място е било извън стените на античния град и създава уникална атмосфера за културни събития.