Експозиция „Ада тепе“

Експозиция „Ада тепе“

Ада тепе е планински връх, където е открита и проучена най-старата позната златна мина в Европа. В наши дни на това място отново се добива злато и всички следи от златодобивната технология от бронзовата епоха изчезват. Основното предизвикателство пред проекта е да разкрие „отсъстващото“ наследство на древния златодобив.

Експозиция „Ада тепе“ е разположена в неизползвано пространство в местния културен дом. Експозицията обхваща няколко теми: златодобивът в бронзовата епоха и сега, животът край мината, върхът, разкопките, златото, природата и бъдещето на мината. Техните пространствени и образни изражения се преплитат, стимулирайки всички сетива.

Основният елемент е наклонената равнина на „планинския склон“. Той разделя експозиционната зала на две, но в същото време обвързва темите – физически и смислово. Пространството над земната повърхност е тъмно, мистериозно и непознато. Тук са историите и фактите от миналото (златодобив, живот, топография), сравнени с подобните им съвременни дейности. Масивна траншея води до подземното пространство – точно както древните миньори и днешните археолози „проникват“ в планината. Всичко е светло и златно тук, като препратка към подземните съкровища, но и към просветителната роля на науката, разбулваща далечното минало.

Експозицията насърчава хората да се разхождат из пространството, да се изкачват на „планинския склон“, да се впуснат в приключение под земята, да докосват, слушат, усещат и преживяват това важно, но и необичайно наследство на региона.

Селищна могила „Юнаците“

Селищна могила „Юнаците“

Селищна могила „Юнаците“ е един от най-внушителните праисторически обекти в Европа. Тя е уникален пример за обитаване на едно и също място в продължение на повече от шест хилядолетия. Днес това е обект с многогодишни редовни археологически проучвания и развитие на международна изследователска дейност. Представлява интерес и за посетители. 

Тези преплитащи се особености бяха и най-голямото предизвикателство при проектирането. Как да защитим материя, която по своята същност е натрупване на силно уязвими кирпичи, глини, пръст? Как да осигурим продължаването на проучванията, които по същество отнемат пласт по пласт от тази материя? Как да обясним значимостта на тази сякаш обикновена земна маса? Как да разкажем историите, които могилата крие? Можем ли да съчетаем привидно несъвместимото – живеещ археологически обект (при това в контекста на развила се тук цялостна екосистема) и уникален за посещение (но трудно разбираем) културен обект?  

Мощният профил на селищната могила е защитен със стоманени мрежи и обяснен с големи разпознаваеми елементи. Зоната на халколитната фортификационна система е защитена с покритие от текстилна мембрана. А защитата на глинобитната крепостна стена е постигната с трамбована пръст – прилагане на общоприет подход, но пречупен през „глинената“ същност на стената. Система от пътеки и стъпала в терена, от стоманени платформи и стълби – предвидена като отворена и развиваща се – позволява безопасен обход и преживяване на цялата могила. Всички намеси са предложени по начин, който да не застрашава и уврежда целостта на непроучени културни слоеве и да гарантира възможностите за бъдещи археологически проучвания: готови елементи, които се поставят; стоманобетонни тетраподи, служещи за „основи” на голямото покритие; защита на слоеве без химични компоненти. 

Архитектурният подход следва принципа на контраста – разпознаваемост и атрактивност на новите елементи, без обаче те да се натрапват в средата. На фона на подчертано природния контекст на мястото, поцинкованите елементи се открояват с пестелив дизайн. Бялата текстилна мембрана дефинира мястото с експонирани in situ праисторически структури. Няколко акцента в червено привличат към ключови пространства. Избраната материалност интуитивно подсказва за временност и обратимост на фона на хилядолетните праисторически пластове, за нещо ново, което ни разказва за селищната могила.

Историческият хълм на Чипровци

Историческият хълм на Чипровци

Този документ е изготвен по задание на Регионалния фонд за градско развитие, основен партньор на конкур­са „ЕКООБЩИНА”. През 2018 година Община Чипровци е победител в категория „Устойчиво управление на публичните пространства“ за общини с население под 40000 жители.

Целта на настоящия документ е да подкрепи Община Чипровци в усилията й да развива публичните простран­ства като предложи идеи за използване и управление на Историческия хълм на град Чипровци. Предложенията са вдъхновени от специфичния потенциал на мястото и отчитат съвременните тенденции при развитието на подобни пространства. Въпреки че фокусът е върху Историческия хълм, заложените принципи могат да се прилагат и за други публични пространства на тери­торията на общината.

Светилище на нимфите и Афродита

Светилище на нимфите и Афродита

Местните хора от векове почитат Светилището на нимфите и Афродита. Едва в последните години археологическите проучвания разкриха, че мястото всъщност е обширна и богата римска вила рустика.

Как да направим този сложен археологически обект по-комуникативен, разбираем и разпознаваем без да бъдем натрапчиви? Как да се изрази силната връзка с природата? Как да се интерпретират разнообразните пространствени и функционални връзки в комплекса? Как да се запазят живите традиции? Как да се намесим, за да запазим руините и в същото време да улесним археологическите проучвания?

Ние развихме стратегически проект, основан на принципите на единство, гъвкавост, обратимост, достъпност и приемственост. Нашият подход дава предимство на интуитивното възприемане на археологическия комплекс като място, което всеки постепенно разкрива сам за себе си. Ние разчитаме на вроденото любопитство на хората. Всички консервационни намеси са ограничени до необходимия минимум, за да се защитят оригиналните структури. Нова огледална платформа дава невероятна гледка към мястото и пейзажа, но и пресъздава знаковото значение на близкия античен мавзолей. Бетонни информационни елементи, интерпретиращи разпръснати каменни блокове, водят посетителя из комплекса без да се натрапват. Специално проектирана подвижна археологическа станция улеснява работата на археолозите и действа като неочакван музей, който си сменя мястото и съдържанието, следвайки археологическите проучвания.

Хадживълковата къща

Хадживълковата къща

Може ли една карловска гостна стая да се превърне в спалня с баня? А ако е културна ценност? Ако има прозорци и миндер по три от стените? А стенописи по всички стени и по тавана? И ако всички цветове вече присъстват в стаята? Къде да сложим банята?

Хадживълковата къща е построена в средата на XIX в. и е типична симетрична карловска къща с три спални, дивана (голям вестибюл) и голяма представителна гостна на втория етаж. Цел на проучването е да се докаже възможността за преустройство на гостната стая в спалня за гости със собствена баня, без да се компрометират ценностните характеристики на помещението.

Решихме да подходим като само добавяме: запазвайки абсолютно всички заварени структури, съхранявайки усещането едно пространство на голямата гостна, осигурявайки пълна обратимост на намесата. За банята разсъждавахме като за мебел, заедно с гардероб и ниша за книги. Поставихме я по средата на стаята. Новата структура контрастира изцяло на автентичния интериор, но едновременно с това прави връзка с неговото време – облицовката от медна ламарина съответства на колорита на къщата, меко отразява пъстротата на стаята, прави препратка към възрожденските традиции и ориенталските предмети от кована мед.

Триъгълната кула на Сердика

Триъгълната кула на Сердика

В сутерена на емблематичния в миналото магазин „София“ в самото сърце на столицата се намира северната триъгълна кула на укрепителната система на антична Сердика. Целта на проекта е да се реабилитира едно забравено място и да се преосмисли като място за културни събития и изкуство, като едновременно с това се експонират археологическите структури. В основата на нашия подход беше същността на пространството като подземно, затова го оставихме сурово и неизлъскано и съпоставихме всички пластове на мястото – археологическите руини, типичната венецианска мозайка на бившия магазин и стоманената укрепваща конструкция. Искахме да създадем едно неочаквано и вълнуващо място, като подарим на посетителя преживяването да слезе под града и като използваме контрастите между светло и тъмно, бяло и черно, гладко и грубо.

Буховски манастир „Св. Мария Магдалина“

Буховски манастир „Св. Мария Магдалина“

Буховският манастир е част от Софийската Света гора, близо до град Бухово край София. Функционирал е като истински манастир за много кратко време, но е много популярен сред местните жители, които се събират там да честват църковни празници с курбани. А и за пикници през топлите месеци.

Отдавна е известно, че днешната малка църква е изградена върху голяма раннохристиянска базилика. Когато започват да строят църквата в края на 19 век, хората се натъкват на основите й и в знак на приемственост разполагат църквата в олтара на базиликата. По-късно базиликата е била частично изследвана. Между 2013 и 2015 Столична община финансира нови археологически разкопки, с които раннохристиянската базилика се проучва изцяло. Нейният план е окончателно уточнен, разкрит е и некропол от късното средновековие, както и интересни находки от най-новото време.

Нашата цел беше да съхраним и изявим раннохристиянската базилика, като едновременно с това покажем взаимовръзката на различните исторически пластове, както и да дадем възможност на хората да продължат да правят традиционните чествания.

Подходът ни се основава на честност и простота. Възстановихме оригиналния терен, като сигнирахме руините с каменна настилка в тревата. При апсидата на църквата, където искахме да подчертаем приемствеността, оставихме руините видими на терена. При разкрития вход на базиликата и в южната й част отдръпнахме терена, така че да разкрие оригиналните зидове. Така откровено показваме същността на археологическите руини – нещо, което откриваме под земята. Показахме оригиналния начин на влизане в базиликата с платформа със стъпала от стоманена скара над оригиналния вход. За да се усети пространството на наоса, интерпретирахме стълбовете с габиони с материал от мястото.

До църквата съществуваше навес в много лошо състояние, който хората ползваха за сядане по време на курбаните. Реконструирахме навеса, като използвахме подобни материали за новия – габиони с оригиналните камъни от оградата на навеса, дървена конструкция и покритие от ламарина.

Автогарата в Престън

Автогарата в Престън

Вдъхновен от мощното присъствие на автогарата на Престън, проектът цели да изяви съществуващите ценности и да стимулира възникването на нови качества и така да създаде обновено единно, гъвкаво и пулсиращо градско пространство. Проектът се развива като холистичен подход, за да даде по-скоро стратегически отговор на нуждата от синергия и ясна идентичност. Освен това, предложението е вдъхновено от присъщата многостранна двойственост на мястото и търси разнообразните начини за развиване на нейната проява на различни нива: градско, социално и физическо.

Пространство и форма

Новият облик на мястото е замислен като нова топография, която съхранява четимостта на контраста между плътното и празното в градската тъкан; разкрива условията, при които тези противоположни същности могат да работят заедно; генерира пространство в пространството.

Бившият твърд перон за маневриране на автобусите реагира на новите ползватели – хората и се трансформира в единна мека повърхнина – публично място, което предлага висока приспособимост и свободно движение. Тази вълниста повърхност съхранява целостта на празното пространство около обема на автогарата и така запазва четимостта на нейния единен дизайн.

Два хълма покриват Youth Zone Plus. Северният прониква в автогарата, създавайки впечатление, че подпира плътните плочи на многоетажния паркинг, и така запазва чувството на безкрайна хоризонталност и засилва опозицията „праволинейно-извито“. В същото време, новата сграда става игрива и разпознаваема характеристика на мястото, видима от разстояние и в същото време уважаваща заобикалящата я среда. В допълнение, активното използване на подземното пространство допринася за градската и екологичната устойчивост.

Жизненост и сливане

В това ново кохерентно градско пространство, планираният по разписание ритъм на автобусните услуги среща непредсказуемостта на ежедневния живот и спонтанността на младите хора. Публичните площи са преднамерено оставени пространствено неограничени и функционално смесени, за да се позволи максимална гъвкавост и разнообразни дейности.

Непрекъснатото извито публично пространство въвежда човешкия мащаб; то се влиза и излиза за по-добра свързаност; преминава над и под сградите, създавайки неочаквани гледки и перспективи; предизвиква хората да се движат, да го използват и изследват. На някои места се появяват дървета, подредени в редици, които напомнят подредбата на бившите места на автобусите и навлизат в сградите, размивайки границите между вътре и вън.

Youth Zone Plus дава силен импулс на динамичността на мястото. Дворовете, пробити в повърхността, свързват сградата с публичното пространство, и в същото време осигуряват изискваната сигурност.

Материалност и лекота

Препрочитайки двойствеността, предлаганите материали говорят на същия език: плътни за извитите повърхности и прозрачни за вертикалните равнини. Строго ортогонална мрежа (следваща конструктивните оси на автогарата), положена върху вълнистата повърхност, прави пространството по-четимо и ясно. Богатото остъкляване на отворите вкарва повече светлина и създава необикновени гледки от външното пространство, отваряйки сградите към града.

Площад Централен в Пловдив

Площад Централен в Пловдив

Това, което просто почувствахме правилно, беше да уважим възприятията на хората (не тези на птиците), да дадем предимство на нуждите на гражданите на Пловдив (не само на туристите), да вземем предвид и делниците (не само празниците).

Как подходихме към предизвикателствата на Централния площад в Пловдив?

Върнахме се назад във времето, за да намерим най-устойчивите характеристики на мястото. Говорихме си много за смисъла на един площад и какво го определя като такъв. Обсъждахме и каква е същността на  археологическите обекти – късове от стари структури в земята, които чакат да бъдат открити (или не). Проследихме всички видими следи от действията на хората. Наблюдавахме пловдивчани и живота на площада. Сблъскахме се с проблемите на мястото и очертахме един възможен сценарий, следващ стереотипа.

И се запитахме: трябва археологическите руини определят съвременния начин на живот? Можем ли да върнем времето назад? Нуждае ли се наистина градът от това? Как можем да направим мястото по а[тра]ктивно?

Водещата концепция на проекта е да интепретира непрекъсния процес на еволюция и да се стимулира личното преживяване. Предлагаме стратегия, основана на ясна видимост на всички насложени характеристики на мястото в тяхната истинска същност и така предлагаме на хората едно истинско усещане за площад, за археология, за напластяване, за живот.

За да усети един площад, човек трябва да се почувства неговите предели. Следователно проектът предлага да се предефинира неговата активна периферия.

Да разкрием истинския смисъл на археологическите стуктури би означавало да уважаваме тяхното руинирано състояние (да не забравяме, че унищожаването им е също част от историята), начина, по който ги откриваме днес, противиречивите историите, които те крият. Ето защо, проектът има за цел да провокира постоянното любопитство чрез изява на най-определимата им черта – мистерията – при запазване на автентичността.

За да събудят чувството за натрупване, нито един исторически пласт не трябва да бъдат жертван или осъждан. Посланието за постоянни промени, произтичащи от начина на мислене на много поколения, предаваме чрез подчертаване на наслагването на различни (често не свързани една с друга) градски системи на едно място и на мащабните интервенции, разкъсали градската тъкан.

За да предизвикаме усещането за живот, предлагаме изненадващи и живи пространства с човешки мащаб. Новите градини символизират растежа и постоянното прераждане.

Проектът преплита тези четири водещи идеи и ги превръща в архитектура, съобразена с контекста. Очакваните общи градски въздействия биха били: силен многофункционален, гъвкав и интерактивен характер на мястото, позволяващ му да отговори ефективно на нуждите на различните хора и да осигури широк спектър от социални и икономически ползи; разнообразни възможности за използване, интерпретация и близко разбиране на наследството; улеснена поддръжка на археологическите стуктури; комфортен микроклимат; повишаване на постоянния интерес и информираност на хората.

Достъпност до културното наследство

Достъпност до културното наследство

Днес културното наследство се възприема като неразделна част от нашата среда и социален живот. То носи своето значение като такова само чрез хората, които го оценяват. Ето защо достъпността до културното наследство е важна за всички нас.

Обичайно разбирането за достъпността до културното наследство се ограничава до осигуряване на начини за физически контакт със средата на хора с увреждания (най-вече двигателни), които се базират на взаимоотношението „ценност – достъпност“. Предвид факта, че обезпечаването на физически достъп е доста предизвикателна задача при опазването, тъй като то често налага намеса в самата субстанция на обекта на наследството, този подход е разбираем. Но в същото време е и доста тревожен. Фокусирайки се само върху осигуряването на физическа достъпност, ние несъзнателно отделяме хората с увреждания в различна група (срещу което всички се борим), а и също рискуваме да игнорираме други човешки способности и нужди. В същото време – отвъд определен предел – осигуряването на улеснени достъп и движение може да доведе до загуба и/или недостъпност на други уникални ценностни характеристики на наследството.

Дали не е време да се обърнем към етическите и философски измерения на достъпността до културното наследство? Да коментираме логиката и лъжата в процеса на опазване на културното наследство? Да променим гледната точка?