Селищна могила „Юнаците“

Селищна могила „Юнаците“ е един от най-внушителните праисторически обекти в Европа. Тя е уникален пример за обитаване на едно и също място в продължение на повече от шест хилядолетия. Днес това е обект с многогодишни редовни археологически проучвания и развитие на международна изследователска дейност. Представлява интерес и за посетители. 

Тези преплитащи се особености бяха и най-голямото предизвикателство при проектирането. Как да защитим материя, която по своята същност е натрупване на силно уязвими кирпичи, глини, пръст? Как да осигурим продължаването на проучванията, които по същество отнемат пласт по пласт от тази материя? Как да обясним значимостта на тази сякаш обикновена земна маса? Как да разкажем историите, които могилата крие? Можем ли да съчетаем привидно несъвместимото – живеещ археологически обект (при това в контекста на развила се тук цялостна екосистема) и уникален за посещение (но трудно разбираем) културен обект?  

Мощният профил на селищната могила е защитен със стоманени мрежи и обяснен с големи разпознаваеми елементи. Зоната на халколитната фортификационна система е защитена с покритие от текстилна мембрана. А защитата на глинобитната крепостна стена е постигната с трамбована пръст – прилагане на общоприет подход, но пречупен през „глинената“ същност на стената. Система от пътеки и стъпала в терена, от стоманени платформи и стълби – предвидена като отворена и развиваща се – позволява безопасен обход и преживяване на цялата могила. Всички намеси са предложени по начин, който да не застрашава и уврежда целостта на непроучени културни слоеве и да гарантира възможностите за бъдещи археологически проучвания: готови елементи, които се поставят; стоманобетонни тетраподи, служещи за „основи” на голямото покритие; защита на слоеве без химични компоненти. 

Архитектурният подход следва принципа на контраста – разпознаваемост и атрактивност на новите елементи, без обаче те да се натрапват в средата. На фона на подчертано природния контекст на мястото, поцинкованите елементи се открояват с пестелив дизайн. Бялата текстилна мембрана дефинира мястото с експонирани in situ праисторически структури. Няколко акцента в червено привличат към ключови пространства. Избраната материалност интуитивно подсказва за временност и обратимост на фона на хилядолетните праисторически пластове, за нещо ново, което ни разказва за селищната могила.

Буховски манастир „Св. Мария Магдалина“

Буховският манастир е част от Софийската Света гора, близо до град Бухово край София. Функционирал е като истински манастир за много кратко време, но е много популярен сред местните жители, които се събират там да честват църковни празници с курбани. А и за пикници през топлите месеци.

Отдавна е известно, че днешната малка църква е изградена върху голяма раннохристиянска базилика. Когато започват да строят църквата в края на 19 век, хората се натъкват на основите й и в знак на приемственост разполагат църквата в олтара на базиликата. По-късно базиликата е била частично изследвана. Между 2013 и 2015 Столична община финансира нови археологически разкопки, с които раннохристиянската базилика се проучва изцяло. Нейният план е окончателно уточнен, разкрит е и некропол от късното средновековие, както и интересни находки от най-новото време.

Нашата цел беше да съхраним и изявим раннохристиянската базилика, като едновременно с това покажем взаимовръзката на различните исторически пластове, както и да дадем възможност на хората да продължат да правят традиционните чествания.

Подходът ни се основава на честност и простота. Възстановихме оригиналния терен, като сигнирахме руините с каменна настилка в тревата. При апсидата на църквата, където искахме да подчертаем приемствеността, оставихме руините видими на терена. При разкрития вход на базиликата и в южната й част отдръпнахме терена, така че да разкрие оригиналните зидове. Така откровено показваме същността на археологическите руини – нещо, което откриваме под земята. Показахме оригиналния начин на влизане в базиликата с платформа със стъпала от стоманена скара над оригиналния вход. За да се усети пространството на наоса, интерпретирахме стълбовете с габиони с материал от мястото.

До църквата съществуваше навес в много лошо състояние, който хората ползваха за сядане по време на курбаните. Реконструирахме навеса, като използвахме подобни материали за новия – габиони с оригиналните камъни от оградата на навеса, дървена конструкция и покритие от ламарина.

Автогарата в Престън

Вдъхновен от мощното присъствие на автогарата на Престън, проектът цели да изяви съществуващите ценности и да стимулира възникването на нови качества и така да създаде обновено единно, гъвкаво и пулсиращо градско пространство. Проектът се развива като холистичен подход, за да даде по-скоро стратегически отговор на нуждата от синергия и ясна идентичност. Освен това, предложението е вдъхновено от присъщата многостранна двойственост на мястото и търси разнообразните начини за развиване на нейната проява на различни нива: градско, социално и физическо.

Пространство и форма

Новият облик на мястото е замислен като нова топография, която съхранява четимостта на контраста между плътното и празното в градската тъкан; разкрива условията, при които тези противоположни същности могат да работят заедно; генерира пространство в пространството.

Бившият твърд перон за маневриране на автобусите реагира на новите ползватели – хората и се трансформира в единна мека повърхнина – публично място, което предлага висока приспособимост и свободно движение. Тази вълниста повърхност съхранява целостта на празното пространство около обема на автогарата и така запазва четимостта на нейния единен дизайн.

Два хълма покриват Youth Zone Plus. Северният прониква в автогарата, създавайки впечатление, че подпира плътните плочи на многоетажния паркинг, и така запазва чувството на безкрайна хоризонталност и засилва опозицията „праволинейно-извито“. В същото време, новата сграда става игрива и разпознаваема характеристика на мястото, видима от разстояние и в същото време уважаваща заобикалящата я среда. В допълнение, активното използване на подземното пространство допринася за градската и екологичната устойчивост.

Жизненост и сливане

В това ново кохерентно градско пространство, планираният по разписание ритъм на автобусните услуги среща непредсказуемостта на ежедневния живот и спонтанността на младите хора. Публичните площи са преднамерено оставени пространствено неограничени и функционално смесени, за да се позволи максимална гъвкавост и разнообразни дейности.

Непрекъснатото извито публично пространство въвежда човешкия мащаб; то се влиза и излиза за по-добра свързаност; преминава над и под сградите, създавайки неочаквани гледки и перспективи; предизвиква хората да се движат, да го използват и изследват. На някои места се появяват дървета, подредени в редици, които напомнят подредбата на бившите места на автобусите и навлизат в сградите, размивайки границите между вътре и вън.

Youth Zone Plus дава силен импулс на динамичността на мястото. Дворовете, пробити в повърхността, свързват сградата с публичното пространство, и в същото време осигуряват изискваната сигурност.

Материалност и лекота

Препрочитайки двойствеността, предлаганите материали говорят на същия език: плътни за извитите повърхности и прозрачни за вертикалните равнини. Строго ортогонална мрежа (следваща конструктивните оси на автогарата), положена върху вълнистата повърхност, прави пространството по-четимо и ясно. Богатото остъкляване на отворите вкарва повече светлина и създава необикновени гледки от външното пространство, отваряйки сградите към града.