Културната 2019
2019 ще си спомняме като годината на срещи и сблъсъци, диалози и монолози с доста различни култури и начини на мислене. Буквално и преносно. А това обогатява.
Най-голямото ни културно събитие беше проектът Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново. Него курирахме през цялата година не къде да е, а в столицата на културата Пловдив. Умувахме, организирахме, изграждахме. С какво ще запомним този непознат досега за нас аспект на архитектурата. Най-вече с хората. Постепенно изграждахме страхотен екип. Благодарим ви, Геника, Иван, Деница, Вальо, Ленко, Карина. В архитектурните работилници към проекта се включиха много и най-различни хора. Благодарим на всички вас над 60 участника за отдадеността и ентусиазма, на майсторите Берул, Здравко, Карло за стабилната помощ, на Енцио и Стефка за мотивиращата критика! По-подробно за този път на постижения (а и на несполуки) очаквайте в нашата „розова книга“ догодина.
Културно (в съда) не успяхме да отстоим позицията си за конкурса във Велико Търново. А именно: не е редно журито изобщо да не оцени труда на близо 60% от предадените проекти, заради установени липси на една или друга схема (в някои от случаите дори неоснователно установени липси). Законосъобразността разбрахме, моралната страна на нещата – уви, не.
Случайно (или пък не), някъде около това културно разочарование се сблъскахме с една много интересна, много жива и много непозната култура на Чипровци. Отвъд популярните килими се оказа, че този град притежава множество и разнообразни идентичности. Тях разкривахме в случайни и преднамерено търсени диалози с местните. Благодарни сме на Гери, която ни помогна да се ориентираме из хълмовете.
От публичните пространства на Чипровци скочихме в публично-частните такива на един офис в полите на Витоша, пълен с усмихнати и енергични хора. Те търсеха нещо културно-домашно, но и представително. Работеха с Африка и в нейния колорит ние пък намерихме вдъхновение.
Не бихме пропуснали, разбира се, и конкурсите. Работата по детската градина в Горна Баня беше забавна, заради темата, предполагаща нестандартно мислене за креативни пространства (проверено напълно възможно и в нормативните изисквания). При все това, няма да спестим усещането си за твърде стандартния избор на журито. Неочакваното културно приключение обаче беше конкурсът за площад „Света Неделя“. Необикновено, заради необикновените хора, с които работехме. Нестандартно, заради нестандартния поглед върху едно ежедневно за нас пространство, който ни показа необремененият поглед на Паола, Алесио, Павел, Етиен. Това беше специален процес на обмен на идеи, анализи за и против, проверка на възможности. Специалността му се поддържаше от необичайните диалози между нашите различни мисловни системи – подхождащи по коренно различен начин към задачата, но с удивително единна крайна цел. Гордеем се с проекта.
Заради такива, всяка очарователна по своему, срещи и доста челни понякога сблъсъци с различни културни разбирания обичаме професията си. А тя непрекъснато ни доказва безкрайното си поле за възможни експерименти. Оставаме в очакване на следващите…