Накратко за 2014

Клише или не – краят на годината май наистина е време за равносметки. Дори и Фейсбук ни напомня да си споделим изминалата година в картинки и статуси. Затова решихме да се поддадем на изкушението и да споделим нашата 2014 година. Без съжаления. Но предупреждаваме, че ще използваме случая да се похвалим и да си кажем мнението.

Конкурсите

Годината ни започна с приятно изненадващия конкурс за преустройство на галерията на Шипка 6. Както много се писа впоследствие, заданието изискваше помиряване на изкуството с комерса – така да се каже – узаконяване на търговията в храма. Ние обаче не видяхме в това неестествен фюжън, а шанс сградата да живее – монофункционализмът е минало. Затова решихме да спазим заданието (което май беше грешка, с оглед на резултатите от конкурса). Но все пак, имахме известно признание – класирахме се на 18-то място от 83 – можем да го наречем успех.

Участието ни в конкурса за Шипка 6 беше като почивка от Голямото чакане на конкурса за Площад Централен в Пловдив. Синхронизацията беше перфектна, обаче – хвърлихме се в него веднага след галерията на СБХ. Организация като по учебник (поздравления, WhATA). Тук решихме да сме крайни и да НЕ наблягаме на археологическите останки като панацея за развитието и благоденствието на един град. Дори решихме да ги скрием и да накараме хората да ги откриват сами ежедневно, да разберат подсъзнателно как се случва така, че едно нещо се озовава под земята. Един вид интерпретация на археологическото откриване. Едновременно с това установихме, че пространството не се определя от обема, а от границите си. Затова възстановихме и активизирахме периферията на площада, за да стане пространство, което може да бъде усетено. Тук не успяхме дори да излезем от „груповата фаза на шампионата.“ Може би, както се казваше в заданието, трябваше само да се съобразяваме с проблемите. Или трябваше да оставим археологическите руини на показ в „паркова среда.“ Имаме доста резерви по отношение на печелившите – според нас нито един от трите проекта-финалисти не решава други проблеми освен идентичността (свързана с „модерен“ дизайн). Интересно ни е да видим продължението (особено след новините, че ще има обществена поръчка за технически проект). Но не сме недоволни от себе си. Напротив.

А най-хубавото е – прекрасен колектив! Благодарим, колеги!

Завършеното

През пролетта дойде очакваното (от всички страни) завършване на обектите ни в Несебър – реставрация и адаптация на средновековната църква Св. Йоан Кръстител с околното ѝ пространство и фрагмент от културно-туристически маршрут Духовен път с пространството около църквата Св. Спас. Това стана след много борба – с времето (астрономическо и климатично), със строители, с възложители, а накрая (неочаквано) – и със съгласуващите институции. Всичко това гарнирано с лепкавия сос „Обществена поръчка.“ Въпреки това, смятаме, че резултатът е добър, дори по-добър отколкото сме очаквали. Мислим, че създадохме едни по-приятни публични пространства, една функционираща и незастрашена от срутване църква (единствената в Несебър средновековна църква, запазена в цялост), а и показахме, че в Несебър може и да има каменна настилка по улиците. И видим бетон. Надяваме се и той да остарее като катедрала, а не като обувка.

Признаваме си, не можахме да се справим с всичко – затова половината пространство около Св. Спас не е наше дело, а плод на „съгласуване с изисквания“ в последния момент и на институционален страх. Което беше съгласувано с аплаузи в техническия проект, се оказа „самоцелно“ в работния. Според съгласуващите колеги, единността не е важна. Затова половината е с нашия видим бетон, половината с огромни каменни стени. Оценката оставяме на вас, ние сме пристрастни. Може пък да не сме прави.

Признанието

В края на годината дойде едно признание за успешно свършена работа – Античния стадион в Пловдив, в чийто проект имаме участие, взе голямата награда на публиката в конкурса Сграда на годината 2014. Може би това е най-хубавата награда – все пак архитектурата е за хората, нали. Затова се казват публични пространства. Смятаме, че Античния стадион на Джумаята стана едно такова място.

Като стана дума за публични пространства, не можем да не разкажем и за това. Тази година поживяхме в един чудесен град. В Мелбърн. Видяхме как се правят публични пространства и как се оживява един град. Тъй като това стана непосредствено след конкурса за Площад Централен в Пловдив, паралелите, които си правихме, бяха неизбежни. Създаването на публични пространства в Австралия (в Мелбърн, в частност) не е еднократна и само архитектурно-дизайнерска намеса. Това е политика и процес. Изводът ни е, че у нас все още се разчита на нас архитектите да решим всичко с една мащабна намеса и невиждан дизайн. Без политика за малки бизнеси в централните градски части, без привличане на хората да живеят в центъра, с функционално и комуникационно предопределяне и разделяне – все неща, които пречат на устойчивия живот на един град. Усещаме, че напоследък the looks е това, което има значение, а не нормалният човешки живот. Че всичко се прави за атракция на туриста. Много от коментарите по площада в Пловдив бяха коренно различни по отношение на дизайн и реконструкция на археологическите руини, но с всички бяха единодушни, че това трябва стане голяма атракция, да влезем в списанията, туристи да се тълпят да гледат възстановен римски форум/съвременен площад с невероятен дизайн. Ние лично имаме известни съмнения по този въпрос.

Не е най-оптимистичният край, но предупредихме в началото. И не претендираме за изчерпателност. Който се интересува от повече – да пита, ще отговаряме.