Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново

Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

https://www.facebook.com/svobodnaevropa.bg/videos/432456050754194/

 

Изграждаме заедно: Учим се от Столипиново е проект-процес за реални намеси в градската среда на Пловдив чрез архитектурни работилници. В основата му стои екипната работа с майстори от Столипиново – дърводелецът Берул, железарят Здравко, строителят Карло, от раждането на идеята до нейното реализиране. А в процеса се включиха над 60 участника – ученици, студенти, млади професионалисти, жители от квартала, които разшириха своите знания и умения докато изграждаха заедно и се учеха един от друг. 

Какво направихме? Предизвикахме въображението си как да преизползваме по иновативен начин стари мебели и строителни елементи и в осем архитектурни работилници реализирахме четири градски артистични инсталации. 

Вратата. Инсталацията е вдъхновена от една случайно намерена стара дървена врата. Почистихме я, изработихме нова рамка, която украсихме със струговани елементи. Добавихме и две пощенски кутии, които направихме от два стари шкафа. Накрая “потопихме“ половината врата в ярка боя. Така, една на пръв поглед стара и непотребна вещ се преобрази в нещо ново и красиво. Вратата провокираше с присъствието си на една тясна уличка в Капана в центъра на Пловдив през лятото и есента на 2019. Тя е сюрреалистична и необичайна, предизвиква ни да си зададем въпроси, но и да потърсим отговори. 

Масата с пейки. Инсталацията е вдъхновена от навика да се събираме спонтанно някъде за раздумка. Започна от две стари врати. Едната почистихме и реставрирахме, за да я преобразим в голяма маса. Другата изрязахме, укрепихме и обработихме, за да изработим пейките. Оставихме специфичните елементи на вратите видими, за да напомнят за старото им предназначение. На финала, боядисахме всичко в ярки, привличащи и необичайни цветове. Масата с пейки се вижда от далече. Тя те приканва да седнеш под шарената сянка на дърветата, да спреш за малко, да се огледаш, да завържеш разговор с непознат, да се потопиш в ежедневния живот на квартала. Инсталацията поставихме в квартал Изгрев и с интерес наблюдаваме нейното “движение” из междублоковите пространства, как хората я използват и се грижат за нея. 

Стативите. Инсталацията е вдъхновена от един стар двукрил прозорец. Когато го вдигнахме, за да го преместим, той почти се разпадна и застана разтворен като книга. Занесохме няколко такива прозореца в Столипиново, почистихме внимателно рамките, подменихме стъклата с плексиглас, укрепихме конструкцията и измайсторихме механизъм за сгъване и разтваряне. Разбира се, боядисахме дървените елементи в ярки цветове. Стативите осеяха поляната при “Детския град“ на Празника на детето – 1 юни. Децата изобретиха начини за тяхното ползване, за които дори не бяхме и подозирали. Най-забавно се оказа да изрисуваш лицето на приятеля си, застанал от другата страна на прозрачния плексиглас. 

Дългата пейка с навес. Инсталацията е вдъхновена от хората на Столипиново – докато работехме там, те често ни казваха, че им се иска да имат повече пейки и повече сянка. Затова решихме да направим много дълга пейка с конструкция за навес на една поляна на улица “Крайна“. 12-метровата пейка изградихме от видим бетон. Декорирахме я с отпечатъците на намерени на място (и дарени от пловдивско заведение) пластмасови бутилки, техните капачки и части от играчки. За покритието на навеса използвахме множество парчета рециклиран текстил (предоставен от една пловдивска фабрика). Вързахме над 9000 възела, за да създадем една цветна феерия. Наоколо насипахме няколко кубика пясък (който ни подариха от близкия бетонов възел). За децата мястото се превърна в късче “плаж” и не след дълго те откриха ново приложение на пейката – засилваха се по нея и скачаха в пясъка.

Офисно пространство V14

Офисно пространство V14

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Задача на проекта беше да трансформираме едно open-office пространство в офисна кула в офис на обединение от фирми с бизнес в Африка. Нуждите на клиента изискваха разделяне на различните екипи, но и създаване на общи пространства за събиране и комуникация. В резултат на работата ни обаче тези пространства се трансформираха в места, удобни както за работа, така и за неформални срещи и почивка. Жълтите и охрени тонове, които добавихме, както и дървото и текстила, внесоха уют, но и оживяване на пространството. А дизайнът на фолиото по остъкляването на кабинетите е вдъхновен от шарките в изкуството на Субсахарна Африка, като препратка към бизнеса на клиента.

Светилище на нимфите и Афродита

Светилище на нимфите и Афродита

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Местните хора от векове почитат Светилището на нимфите и Афродита. Едва в последните години археологическите проучвания разкриха, че мястото всъщност е обширна и богата римска вила рустика.

Как да направим този сложен археологически обект по-комуникативен, разбираем и разпознаваем без да бъдем натрапчиви? Как да се изрази силната връзка с природата? Как да се интерпретират разнообразните пространствени и функционални връзки в комплекса? Как да се запазят живите традиции? Как да се намесим, за да запазим руините и в същото време да улесним археологическите проучвания?

Ние развихме стратегически проект, основан на принципите на единство, гъвкавост, обратимост, достъпност и приемственост. Нашият подход дава предимство на интуитивното възприемане на археологическия комплекс като място, което всеки постепенно разкрива сам за себе си. Ние разчитаме на вроденото любопитство на хората. Всички консервационни намеси са ограничени до необходимия минимум, за да се защитят оригиналните структури. Нова огледална платформа дава невероятна гледка към мястото и пейзажа, но и пресъздава знаковото значение на близкия античен мавзолей. Бетонни информационни елементи, интерпретиращи разпръснати каменни блокове, водят посетителя из комплекса без да се натрапват. Специално проектирана подвижна археологическа станция улеснява работата на археолозите и действа като неочакван музей, който си сменя мястото и съдържанието, следвайки археологическите проучвания.

Хадживълковата къща

Хадживълковата къща

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Може ли една карловска гостна стая да се превърне в спалня с баня? А ако е културна ценност? Ако има прозорци и миндер по три от стените? А стенописи по всички стени и по тавана? И ако всички цветове вече присъстват в стаята? Къде да сложим банята?

Хадживълковата къща е построена в средата на XIX в. и е типична симетрична карловска къща с три спални, дивана (голям вестибюл) и голяма представителна гостна на втория етаж. Цел на проучването е да се докаже възможността за преустройство на гостната стая в спалня за гости със собствена баня, без да се компрометират ценностните характеристики на помещението.

Решихме да подходим като само добавяме: запазвайки абсолютно всички заварени структури, съхранявайки усещането едно пространство на голямата гостна, осигурявайки пълна обратимост на намесата. За банята разсъждавахме като за мебел, заедно с гардероб и ниша за книги. Поставихме я по средата на стаята. Новата структура контрастира изцяло на автентичния интериор, но едновременно с това прави връзка с неговото време – облицовката от медна ламарина съответства на колорита на къщата, меко отразява пъстротата на стаята, прави препратка към възрожденските традиции и ориенталските предмети от кована мед.

Triumph Pavilion 2016: Energy Pavilion

Triumph Pavilion 2016: Energy Pavilion

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Концепция

Вселената е родена от енергия. Енергията е обречена непрекъснато да деградира и да се разпада, да се движи от ред към безпорядък. Така се ражда мистерозната идея за ентропията или мерната единица за безпорядък.

Архитектурата на павилиона визуализира момент от процеса как енергията се разпространява и разсейва.

The Energy Pavilion

The Energy Pavilion подканя хората да зе вгледат и преживеят този вселенски поток на енергия. Пространството, създадено в структурата, предизвиква хората да изследват различни начини за взаимодействие. Ккато енергията се променя непрекъснато, нашето възприемане на павилиона също се променя докато се движим към него.

Конструиране

The Energy Pavilion ще бъде построен от бамбукови пръти, анкерирани за платформа от импрегниран шперплат и свързани със стоманени въжета и дистанционери.

Площад пред Градския дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив

Площад пред Градския дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Как видяхме мястото? Като гранично – между делничното и празничното, спокойното и интензивното, личното и публичното, малките жилищни сгради и голямата обществена. Като сюрреалистично – в което съжителстват на пръв поглед несъвместими неща. Като пулсиращо – в редуването на ежедневни дейности и културни събития.

Затова попитахме хората с какво свързват посещаването на такива събития. Отговорите: откъсване от реалността; пренасяне в друго пространство; празник; далечен свят; силни, но краткотрайни усещания.

Проектът подчертава идентичността на мястото пред Дома на културата като материализира сюрреалистичната му същност. Мястото се трансформира в разпознаваемо градско пространство между илюзия и реалност. Тук обикновеното става необикновено, домашното – обществено, ежедневното –празнично, и обратно.

Така в публичното пространство наред с типично градските елементи – спирка, будка, колона за афиши – се появяват домашни мебели и театрални полилеи. Площадът се пресича от улица, пред масата и под полилея преминават коли. Денем, в триъгълния остров можеш да хапнеш в обедната почивка на дивана или да си вземеш лаптопа и поработиш на открито. Вечер, под покрива от светлина можеш да се срещнеш с приятели, да изпиеш питие на креслото, да се включиш в културно събитие.

Всеки предложен елемент е подчинен на идеята за попадане в абсурдна ситуация от друга реалност. Площадът е асфалтиран, а улицата е павирана. Изненадващо, меката мебел е твърда, а всички елементи са като излети от един материал в необичаен и илюзорен цвят.

Предложеният подход насърчава обществената ангажираност в изграждането и гъвкавото използване на градската среда. Например пространството може да бъде персонализирано с лични мебели „от тавана“, обработени и предоставени за обществено ползване.

Културно-туристически маршрут „Духовен път“

Културно-туристически маршрут „Духовен път“

  • Date:
  • By: Donika Georgieva
  • In:
  • With: No Comments

Основна цел на проекта е съвременната интегрална изява на уникалните ценностни характеристики на Несебър като система, чрез разработване на специализирана схема за устройство на културно-туристически маршрути във връзка с устойчиво развитие на културния туризъм. Обхванати са три нива на разработка: (1) система от културно-туристически маршрути в „Старинен град Несебър“, които пълноценно да изявят разнообразието от ценностни характеристики и уникалната стратификация на града – резултат от многовековна историческа еволюция; (2) културно туристически маршрут „Духовен път“ (интегрална част от системата маршрути), който реинтегрира емблематичните несебърски църкви в съвременния градски живот; (3) пилотна реализация на фрагмент от „Духовния път“ – от църква „Св. Йоан Кръстител“ до църкви „Св. Параскева“ и „Св. Архангели Михаил и Гавраил“.

Устройството на културно-туристически маршрут „Духовен път“ си поставя за цел преосмислянето на културното значение на християнските храмове на полуострова в съвременния живот и изявата им като система. За всяка църква и нейното околно пространство е предложена адекватна съвременна функция, която изявява уникалните ценностни характеристики на конкретния обект и отчита възможностите на мястото за включване в културния живот. Единна система за сигниране на ключови обекти по културно-туристическия маршрут, предвижда методи и елементи, приложими към конкретния обект в зависимост от неговата ценностна характеристика.

В рамките на фрагмента, изпълнен като първи етап, са реализирани редица конкретни проектни предложения. Съществуващата несвойствена за историческия град асфалтова настилка е подменена с нова улична настилка от гранитни плочи – интерпретираща калдъръма от периода на Възраждането. Трасето на маршрута е маркирано в настилката със специално изработени знаци от червен камък. Интегрирани са и сигниращи елементи – знаци от бял варовик, указващи места за специфични културни дейности. Експонирано е литургично обусловеното пространство на църквата „Св. Спас“. Южно от църквата се сигнира разкритата при археологическите проучвания част от елинистическа сграда – стълба с две рамена, според хипотезите водеща от двора на античната сграда към изба.

Мемориал на горяните

Мемориал на горяните

  • Date:
  • By: Deliana Kostadinova
  • In:
  • With: No Comments

Архитектурната концепция за мемориала цели формиране на комуникативно пространство, което да отдаде почит на загиналите горяни, а заедно с това да „доближи“ следващите поколения до техния несломим дух. Тя е развита на база на историческите събития, свързани с горянското движение в Кресна в периода 1947-1948.

Четата на Герасим Тодоров е една от многото във надигналата се въоръжена съпротива срещу комунистическата власт в средата на ХХ век. Сформира се през пролетта на 1947 с основна цел да „работи сред населението за защита на българщината“ в Пиринска Македония. В началото на 1948, отрядът наброява 42-ма четници. В свое протестно писмо Герасим Тодоров открито заявява: „По-добре славна смърт, отколкото позорен живот.“ Мъжете излизат от своите домове и живеят нелегално в гората. Наричат се „горяни“. Заклеват се „…пред целия български народ да се борят за освобождението му и за да възтържествуват свободата и демокрацията в нашата родина…“. През март 1948 милицията в Благоевград започва масова въоръжена акция. Според официалните архиви, по време на акцията са убити седмина горяни, заловени са 31, а само четирима се измъкват от блокадата. Но горяните на се забравени.

Мемориалът се формира от каменни стълбове – интерпретация на стволовете на дървета в гората. Животът на горяните е прекъснат, но вярата им в свободата и в демокрацията е жива и днес. „Каменната гора“ пази спомена за личностите, за всеки един баща, брат, съпруг, близък – техните имена са вдълбани в каменните елементи. Мемориалът се разполага като интегрална част от тревната площ сред дърветата край площада в Кресна.

Декоративни пана в стола на УАСГ

Декоративни пана в стола на УАСГ

  • Date:
  • By: Donika Georgieva
  • In:
  • With: No Comments

Петте квадратни табла представят графично петте факултета на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София – архитектурен, строителен, хидротехнически, транспортен и геодезически, но от една различна гледна точка. Търсени са аналогии на предмета на дейност на дадения факултет с популярни и лесно разпознаваеми ястия (питиета). Предизвикателството към преподавателите и студентите е всеки сам да разпознае факултета си.

Ателие 3 – арх. Доника Георгиева и арх. Мирослав Велков – благодарят на ръководството на университета и на всички, които помогнаха за осъществяването на идеята.

Peru London Pavilion

Peru London Pavilion

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Системата на павилиона се състои от два главни компонента, които разкриват две от най-важните взаимодействия между перуанците и уникалната им природа. Каменоделството и поразяващите зидарии разкриват взаимодействието между човека и неживата природа. То вдъхнови създаването на твърдия елемент – „камък“. Интерпретацията предава посланията за твърдост, заедно с идеалната сглобка между многобройните лица на Перу. Взаимодействието на човека и живата природа е породило разноцветните перуански тъкани. Те вдъхновяват създаването на жизнения/мек елемент – „кипу“. Предложената интерпретация предава посланието за многоцветната жива култура на Перу и предаването на информация посредством кода кипу. Трептящото червено, интензивното виолетово, яркото зелено, наситеното синьо на кипу контрастират на гладкото бяло на „каменните“ елементи.

Предложената система може лесно да се адаптира към различни пространства, запазвайки визуалната си идентичност и водещото послание на дизайна. Двата ключови компонента позволяват многобройни функционални алтернативи, като създават различни и динамични пространства. Освен това, всеки компонент може да приема различни функции или комбинации от функции. Например, всеки щанд на участник в изложението служи и за личен шкаф. А елементите за сядане в съблекалните могат да служат за съхранение на обувки.

В контекста на увеличаващото се търсене на двустранна комуникация, дизайнът на павилиона предлага иновативен интерактивен модел, даващ възможност на публиката за възприеме Перу чрез действие. Посетителят може да опита да изтъче парче плат, да остави кодирано съобщение с кипу или да сглоби елементи за сядане в перуанска зидария. А защо да не вземе участие в готвене по перуански или разгледа традиционни костюми?