Площад „Света Неделя“

Площад „Света Неделя“

Пристигайки от гарата, виждаме да­лечното очертание на планината на юг: пространството на площада намира своя логичен завършек в географията на София.

Вървим в обширното пространство на площад „Света Неделя” и търсим знаци: какво е това пространство? Площад ли е или кръгово движение? Площад ли е или линейно пресичане? Виждаме някакви руини и говорим с археолозите, водещи разкопките: това ли е, което е под земята? Не, „това е само малка част от римския и османския град”, казват те… Монументални останки тихо чакат под трамвайните релси. Откриваме различните характери на четирите квадранта около площада, техните пространства, разнообразие и богат­ство, руини изплуват тук и там… Чистото време, до което живеем.

Площад „Света Неделя”, в проекта, който предлагаме, е не само площад, а колективно и обширно преживяване във времето и пространството. Място, както и целият център на София, къде­то можем да усетим времето, „чистото време”, както антропологът Марк Оже го описва, което не повтаря историята, нито я завършва, но я приема като дъл­боко културно и интимно преживяване.

Нашето предложение е да работим върху парадокса на съжителството на различни времена на едно и също място. Различните градове, лежащи един върху друг в пространството на площада, стават, в проекта, част от ежедневния живот на хората, които минават оттам, срещат се, разхождат се и разговарят.

Проектът въвежда една по-широка концепция за наследството в един жив град. Концепция, която преминава от­въд защитените сгради, пространствата и археологическите структури и включ­ва и усещанията, спомените, навиците и жизнеността. Един подход, чиято цел е да промени възприятията на хората за едно многообразно наследство и да го доближи до техния ежедневен живот.

Това, което е впечатляващо в площад „Света Неделя”, е приемствеността във времето. Проектът я прави осезаема и в пространството като въвежда една не­прекъсната повърхност, която включва трето измерение, с нейното движение нагоре и надолу, навътре и навън. По­върхността е начин да се изяви ком­плексното и непрекъснато съжителство на различни аспекти на нашия живот: археологията, градската тъкан, зеле­ните площи, публичните пространства, транспорта. Ние предлагаме да създа­дем „безшевно” преминаване между епохите, вместо две отделни нива във времепространството – една повърх­ност, която обединява разнообразните слоеве в едно цяло.

Площад „Света Неделя” винаги ще бъде площад и част от централната пешеходна променада, пресичаща центъра в посока север-юг. Но той ще бъде и глобална метафора за паметта и визия за бъдещето. Уникално място, до което да живееш.

Чрез разкриване и доближава­не до хората на едно изключително наследство, новият площад „Света Неделя” намира своята нова роля в града. Той се превръща в обединяващо звено в системата от археологически обекти, днес фрагментирани и не винаги видими и достъпни, нито пък част от градското пространство. А непрекъснатата повърхност валоризира целия площад.

Историческият хълм на Чипровци

Историческият хълм на Чипровци

Този документ е изготвен по задание на Регионалния фонд за градско развитие, основен партньор на конкур­са „ЕКООБЩИНА”. През 2018 година Община Чипровци е победител в категория „Устойчиво управление на публичните пространства“ за общини с население под 40000 жители.

Целта на настоящия документ е да подкрепи Община Чипровци в усилията й да развива публичните простран­ства като предложи идеи за използване и управление на Историческия хълм на град Чипровци. Предложенията са вдъхновени от специфичния потенциал на мястото и отчитат съвременните тенденции при развитието на подобни пространства. Въпреки че фокусът е върху Историческия хълм, заложените принципи могат да се прилагат и за други публични пространства на тери­торията на общината.

Нов градски център на Велико Търново

Нов градски център на Велико Търново

Концепцията за развитие на територията на новия градски център има за цел да създаде място с дух и място, което е социално и икономически устойчиво. За постигането й, нашият урбанистичен подход следва три основни насоки: да изразим идентичността, да се възползваме от съществуващото и да позволим гъвкавост.

Концепцията се развива около шест главни взаимосвързани стратегии, изградени върху генетичния код на мястото: Обеми, Функции, Свързаност, Пространства, Етапност и Устойчивост. Тези стратегии следват определени принципи, вдъхновени от градската морфология на Велико Търново и по този начин осигуряват кохерентни връзки на територията с града на различни нива: пространствено, визуално, социално, културно и икономическо. Свързаното и мъдро прилагане на стратегиите би гарантирало както територия със силна идентичност, така и място, което се трансформира и адаптира към живота.

Нов градски парк в Хасково

Нов градски парк в Хасково

Пред град Хасково стои предизвикателството за преизползване на обширния терен на бившите казарми. Изоставена вече почти десетилетие, територията постепенно губи много от своите структури и се превръща в неприятно, мръсно и избягвано място. Стратегията на градската управа е да трансформира терена в нов парк.

Проектът е конкурсно предложение, създадено в сътрудничество със студио place.make.

Проектът цели да преоткрие потенциала на мястото като връзка между изявени градски зони, различни хора и времена. Разнообразните предложени зони засилват идентичността на територията както като бивше военно звено, така и като бъдещ градски парк. Ние се възползвахме от съществуващото. Индивидуалните функционални зони са вдъхновени именно от качествата на всяко определено място. Ландшафтното оформление интегрира оптималното преизползване на природните ресурси – дъждовна вода, дървен материал, слънчева енергия. Предложението запазва някои от антропогенните черти – структури, сгради, материали, особени елементи. Така новият градски парки не само комбинира различни места и дейности, но и разказва истории и активира усещанията.

Площад пред Градския дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив

Площад пред Градския дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив

Как видяхме мястото? Като гранично – между делничното и празничното, спокойното и интензивното, личното и публичното, малките жилищни сгради и голямата обществена. Като сюрреалистично – в което съжителстват на пръв поглед несъвместими неща. Като пулсиращо – в редуването на ежедневни дейности и културни събития.

Затова попитахме хората с какво свързват посещаването на такива събития. Отговорите: откъсване от реалността; пренасяне в друго пространство; празник; далечен свят; силни, но краткотрайни усещания.

Проектът подчертава идентичността на мястото пред Дома на културата като материализира сюрреалистичната му същност. Мястото се трансформира в разпознаваемо градско пространство между илюзия и реалност. Тук обикновеното става необикновено, домашното – обществено, ежедневното –празнично, и обратно.

Така в публичното пространство наред с типично градските елементи – спирка, будка, колона за афиши – се появяват домашни мебели и театрални полилеи. Площадът се пресича от улица, пред масата и под полилея преминават коли. Денем, в триъгълния остров можеш да хапнеш в обедната почивка на дивана или да си вземеш лаптопа и поработиш на открито. Вечер, под покрива от светлина можеш да се срещнеш с приятели, да изпиеш питие на креслото, да се включиш в културно събитие.

Всеки предложен елемент е подчинен на идеята за попадане в абсурдна ситуация от друга реалност. Площадът е асфалтиран, а улицата е павирана. Изненадващо, меката мебел е твърда, а всички елементи са като излети от един материал в необичаен и илюзорен цвят.

Предложеният подход насърчава обществената ангажираност в изграждането и гъвкавото използване на градската среда. Например пространството може да бъде персонализирано с лични мебели „от тавана“, обработени и предоставени за обществено ползване.

Площад Централен в Пловдив

Площад Централен в Пловдив

Това, което просто почувствахме правилно, беше да уважим възприятията на хората (не тези на птиците), да дадем предимство на нуждите на гражданите на Пловдив (не само на туристите), да вземем предвид и делниците (не само празниците).

Как подходихме към предизвикателствата на Централния площад в Пловдив?

Върнахме се назад във времето, за да намерим най-устойчивите характеристики на мястото. Говорихме си много за смисъла на един площад и какво го определя като такъв. Обсъждахме и каква е същността на  археологическите обекти – късове от стари структури в земята, които чакат да бъдат открити (или не). Проследихме всички видими следи от действията на хората. Наблюдавахме пловдивчани и живота на площада. Сблъскахме се с проблемите на мястото и очертахме един възможен сценарий, следващ стереотипа.

И се запитахме: трябва археологическите руини определят съвременния начин на живот? Можем ли да върнем времето назад? Нуждае ли се наистина градът от това? Как можем да направим мястото по а[тра]ктивно?

Водещата концепция на проекта е да интепретира непрекъсния процес на еволюция и да се стимулира личното преживяване. Предлагаме стратегия, основана на ясна видимост на всички насложени характеристики на мястото в тяхната истинска същност и така предлагаме на хората едно истинско усещане за площад, за археология, за напластяване, за живот.

За да усети един площад, човек трябва да се почувства неговите предели. Следователно проектът предлага да се предефинира неговата активна периферия.

Да разкрием истинския смисъл на археологическите стуктури би означавало да уважаваме тяхното руинирано състояние (да не забравяме, че унищожаването им е също част от историята), начина, по който ги откриваме днес, противиречивите историите, които те крият. Ето защо, проектът има за цел да провокира постоянното любопитство чрез изява на най-определимата им черта – мистерията – при запазване на автентичността.

За да събудят чувството за натрупване, нито един исторически пласт не трябва да бъдат жертван или осъждан. Посланието за постоянни промени, произтичащи от начина на мислене на много поколения, предаваме чрез подчертаване на наслагването на различни (често не свързани една с друга) градски системи на едно място и на мащабните интервенции, разкъсали градската тъкан.

За да предизвикаме усещането за живот, предлагаме изненадващи и живи пространства с човешки мащаб. Новите градини символизират растежа и постоянното прераждане.

Проектът преплита тези четири водещи идеи и ги превръща в архитектура, съобразена с контекста. Очакваните общи градски въздействия биха били: силен многофункционален, гъвкав и интерактивен характер на мястото, позволяващ му да отговори ефективно на нуждите на различните хора и да осигури широк спектър от социални и икономически ползи; разнообразни възможности за използване, интерпретация и близко разбиране на наследството; улеснена поддръжка на археологическите стуктури; комфортен микроклимат; повишаване на постоянния интерес и информираност на хората.

reSite Prague: The Story-teller River

reSite Prague: The Story-teller River

The Storyteller River е проектно предложение за международния конкурс Skanska: Bridging Prague, организиран от reSITE и ARCHIP през 2012. Обхватът на конкурса е частта от Вълтава, минаваща през историческото ядро на Прага (Световно наследство), но и през постиндустриалния пейзаж на север. Целта е да се предложи Визия, която да създаде единно преживяване, свързващо културни, рекреационни, екологични, исторически и икономически възможности. Освен това, участниците трябва да предложат дизайн или намеса в средата с човешки мащаб в рамките на Визията. Проектът е класиран сред 18-те финалисти от общо 120 предложения.

Историята на Прага разкрива важната роля на Вълтава за развитието на града и специфичната ѝ връзка с жителите му. Историческите процеси са оставили своя отпечатък по бреговете, формирайки различни ивици – обществени зони със своя идентичност по отношение на морфолофия, функции, осезаеми и неосезаеми културни следи. Те разкриват тенденциите в развитието по протежение на реката: от ежедневното общуване на хората с водите и брега като естествени източници на храна и препитание; през отчуждението, причинено от укрепването, хигиенизирането и индустриализацията; към постепенното връщане на хората към брега в търсене на отдих и връзка с природата.

Визията следва тези тенденции, като стимулира общуването на хората с реката и като дава на Вълтава възможност да разкрие многобройните си лица и да разкаже различни истории. Така Визията цели възстановяване на скъсаната връзка между урбанизираната среда и реката, между хората и водата. Визията е отворена стратегия за нови функции и структури, които не само разкриват и интерпретират историята, но и дават ново значение на обществените зони по брега. В основата на Визията стоят три ключови урбанистични аспекта – култура, отдих и транспорт, които се преплитат и си взаимодействат по необичаен, неочакван и дори провокативен начин. Подходът към контекста на реката е комбинация от три ключови принципа: уважение към идентичността на мястото; възстановяване на екологичното равновесие и използване на промишлените зони и структури; устойчиви на наводнение дизайн и материали.

Избрани са две места за намеса, отразяващи два типа територии. Podskalí/Podzdí е част от историческото ядро и от предложената система от обществени пространства с културни и образователни функции, базирани на историческото значение на реката. Намесата предлага развитието на структури за отдих, чийто дизайн интерпретира предишната функция на мястото – склад за дървени трупи, транспортирани по реката от горите на юг.

Floodplain Industrial Park е част от постиндустриалния пейзаж на север. Тук проектът предлага възстановяване на изгубения речен ръкав с цел контрол на наводненията, както и използване на изоставените промишлени структури като места за развлечение и спорт. Целта е да се запази паметта и да се разкрият мащабните промени, на които е била подложена зоната през годините: от речно корито с острови до отвоювана земя с промишлени зони, запуснати и забравени днес.