Архитектура Archives | Ателие 3 архитектиАтелие 3 архитекти

Обновяване на тоалетни в 5 ОУ „Иван Вазов“

Date: януари 20th, 2022
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Сградата на Пето основно училище „Иван Вазов“ в кв. Павлово в София е завършена през 1949 г. и е типичен пример за училищните сгради от средата на XX в. Тоалетните са на всеки етаж и се ползват от деца и учители. През годините тоалетните са били обект на множество частични ремонти, без цялостни проекти и с малък бюджет. Резултатът беше пред очите ни: неуютни тоалетни в лошо физическо състояние, с неприятна миризма и с голям разход на вода поради постоянните течове от чешмите и тоалетните.

Решихме да подходим цялостно и да реорганизираме тоалетните, така че да отговарят на съвременните изисквания за хигиена и сигурност, както и да ги направим приятни за ползване. Всички вътрешни преградни стени бяха разрушени с цел да се постигне общо пространство, без лабиринт от чупки и ниши, които са трудни за почистване и контрол. Всички тоалетни клетки бяха организирани от едната страна на пространството, директно отварящи се към зоната с мивките. Бяха премахнати вратите към училищния коридор, така че да има постоянно усещане за сигурност – по всяко време някой може да повика помощ, ако има случаи на тормоз. Предвидихме е и склад за почистващи материали с изливна мивка.

Основен акцент в дизайна са цветовете. Пространствата са с голяма височина и беше необходимо визуално да се намали, така че децата да се чувстват по-уютно. Затова оцветихме таваните в различни цветове на различните етажи и свалихме нивото на лампите. Цветните плочки по стените достигат до нивото на вратата и по този начин пространството допълнително се структурира и става по-разбираемо и комфортно.

Тъй като тоалетните се ползват от деца между 6 и 14 години, предвидихме мивки на различни височини, така че да са удобни за всички. По една клетка на всеки етаж е достъпна за деца и учители с двигателни увреждания.

Селищна могила „Юнаците“

Date: декември 27th, 2020
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Селищна могила „Юнаците“ е един от най-внушителните праисторически обекти в Европа. Тя е уникален пример за обитаване на едно и също място в продължение на повече от шест хилядолетия. Днес това е обект с многогодишни редовни археологически проучвания и развитие на международна изследователска дейност. Представлява интерес и за посетители.

Тези преплитащи се особености бяха и най-голямото предизвикателство при проектирането. Как да защитим материя, която по своята същност е натрупване на силно уязвими кирпичи, глини, пръст? Как да осигурим продължаването на проучванията, които по същество отнемат пласт по пласт от тази материя? Как да обясним значимостта на тази сякаш обикновена земна маса? Как да разкажем историите, които могилата крие? Можем ли да съчетаем привидно несъвместимото – живеещ археологически обект (при това в контекста на развила се тук цялостна екосистема) и уникален за посещение (но трудно разбираем) културен обект?

Мощният профил на селищната могила е защитен със стоманени мрежи и обяснен с големи разпознаваеми елементи. Зоната на халколитната фортификационна система е защитена с покритие от текстилна мембрана. А защитата на глинобитната крепостна стена е постигната с трамбована пръст – прилагане на общоприет подход, но пречупен през „глинената“ същност на стената. Система от пътеки и стъпала в терена, от стоманени платформи и стълби – предвидена като отворена и развиваща се – позволява безопасен обход и преживяване на цялата могила. Всички намеси са предложени по начин, който да не застрашава и уврежда целостта на непроучени културни слоеве и да гарантира възможностите за бъдещи археологически проучвания: готови елементи, които се поставят; стоманобетонни тетраподи, служещи за „основи” на голямото покритие; защита на слоеве без химични компоненти.

Архитектурният подход следва принципа на контраста – разпознаваемост и атрактивност на новите елементи, без обаче те да се натрапват в средата. На фона на подчертано природния контекст на мястото, поцинкованите елементи се открояват с пестелив дизайн. Бялата текстилна мембрана дефинира мястото с експонирани in situ праисторически структури. Няколко акцента в червено привличат към ключови пространства. Избраната материалност интуитивно подсказва за временност и обратимост на фона на хилядолетните праисторически пластове, за нещо ново, което ни разказва за селищната могила.

Карин дом

Date: май 26th, 2020
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Желанието на Карин дом за място, където децата със специални нужди и техните семейства да се чувстват свободни, но и със специализирана и функционално интровертна програма, е предизвикателство. Как се комбинират защита и комфорт, специализирано с всеобхватно или индивидуално с общо? Как се създава чувство на единност на привидно несъвместими и разнообразни услуги: медицински, социални и образователни? Как се запазва силният дух и наследство на първата сграда на Карин дом в новата?

Проектът въвежда широката идея за специализирани грижи в жив организъм, който слива здравеопазване и учене с играта и забавлението от откриването на света. Идея, която отива отвъд специфичните изисквания на затворените стаи и включва чувството на отвореност, приятелство и общност.

Новата сграда на Карин дом е развита като един обем сред пищната растителност на мястото. Гладък обем, който обгръща чат от тази природа, и дава щедро отворено пространство. Усещането за свободна среда се засилва и от общите вътрешни пространства около вътрешния двор. Това са места, където деца и родители могат да намерят отдих и където могат да се оттеглят, когато е необходимо. Тези пространства са важни за цялата среда за обучение и включване, но и за изграждане на усещане, че си сред приятели.

Проектът внимателно отчита необходимостта от удобна и здравословна среда. Големите прозорци и остъклени фасади към вътрешния двор вкарват обилна естествена светлина и позволяват постоянна напречна естествена вентилация на сградата.

С външната си дървена обвивка сградата се интегрира в граматиката на съществуващата градска горичка. Дървената обшивка над цветна дишаща фасадна мембрана допринася за относителното уединение на сградата и дейностите в нея, но в същото време й дава жив образ. Но веднъж влезеш ли в Карин дом, можеш да обхванеш с поглед цялата сграда и живота в нея през вътрешната стъклена обвивка.

Площад „Света Неделя“

Date: декември 30th, 2019
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Пристигайки от гарата, виждаме далечното очертание на планината на юг: пространството на площада намира своя логичен завършек в географията на София.

Вървим в обширното пространство на площад „Света Неделя” и търсим знаци: какво е това пространство? Площад ли е или кръгово движение? Площад ли е или линейно пресичане? Виждаме някакви руини и говорим с археолозите, водещи разкопките: това ли е, което е под земята? Не, „това е само малка част от римския и османския град”, казват те… Монументални останки тихо чакат под трамвайните релси. Откриваме различните характери на четирите квадранта около площада, техните пространства, разнообразие и богатство, руини изплуват тук и там… Чистото време, до което живеем.

Площад „Света Неделя”, в проекта, който предлагаме, е не само площад, а колективно и обширно преживяване във времето и пространството. Място, както и целият център на София, където можем да усетим времето, „чистото време”, както антропологът Марк Оже го описва, което не повтаря историята, нито я завършва, но я приема като дълбоко културно и интимно преживяване.

Нашето предложение е да работим върху парадокса на съжителството на различни времена на едно и също място. Различните градове, лежащи един върху друг в пространството на площада, стават, в проекта, част от ежедневния живот на хората, които минават оттам, срещат се, разхождат се и разговарят.

Проектът въвежда една по-широка концепция за наследството в един жив град. Концепция, която преминава отвъд защитените сгради, пространствата и археологическите структури и включва и усещанията, спомените, навиците и жизнеността. Един подход, чиято цел е да промени възприятията на хората за едно многообразно наследство и да го доближи до техния ежедневен живот.

Това, което е впечатляващо в площад „Света Неделя”, е приемствеността във времето. Проектът я прави осезаема и в пространството като въвежда една непрекъсната повърхност, която включва трето измерение, с нейното движение нагоре и надолу, навътре и навън. Повърхността е начин да се изяви комплексното и непрекъснато съжителство на различни аспекти на нашия живот: археологията, градската тъкан, зелените площи, публичните пространства, транспорта. Ние предлагаме да създадем „безшевно” преминаване между епохите, вместо две отделни нива във времепространството – една повърхност, която обединява разнообразните слоеве в едно цяло.

Площад „Света Неделя” винаги ще бъде площад и част от централната пешеходна променада, пресичаща центъра в посока север-юг. Но той ще бъде и глобална метафора за паметта и визия за бъдещето. Уникално място, до което да живееш.

Чрез разкриване и доближаване до хората на едно изключително наследство, новият площад „Света Неделя” намира своята нова роля в града. Той се превръща в обединяващо звено в системата от археологически обекти, днес фрагментирани и не винаги видими и достъпни, нито пък част от градското пространство. А непрекъснатата повърхност валоризира целия площад.

Детска градина в Горна Баня

Date: декември 28th, 2019
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Концепцията на детската градина се базира на нуждите и мащаба на децата, за да предоставя преживявания, да насърчава ученето и креативността, да създава усещане едновременно за уют и освободеност. Проектът следва тази философия на всички нива.

Разположението на сградата постига оптимална ориентация на помещенията и обширен южен двор. Ландшафтното оформяне интегрира разнообразни сетивни преживявания, които покриват различни области на физически активности и творческо мислене. Архитектурният образ е вдъхновен от детските рисунки и създава детска градина с индивидуален характер. Двата основни обема интерпретират застрояването на Горна Баня и се адаптират към различните мащаби на прилежащата среда.

Функционалността се базира на ясна организация на пространствата – “детски” и стопанско-административни. Фоайето служи и за социално пространство (събиране, работилници, срещи между деца, служители и родители). Предвидена е допълнителна функционалност: обединяване на занимални, както и втора зала, която може да служи и на местната общност.

Интериорът предлага неконвенционални пространства, гъвкавост при организацията чрез мобилни мебели/елементи, възможности за създаване на индивидуални места за игра. Дизайнът е изчистен, основно в бяло и дърво, за да остави място за детското изкуство, да насърчи активността и въображението.

Експозиционен център във Велико Търново

Date: януари 1st, 2019
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Излизащ на повърхността като къс самородно злато, новият експозиционен център протяга ръка към историческия град и прави неизбежна връзка с новия градски център. Сградата е проектирана като разпознаваем единичен обем демонстриращ характерна форма и отразяващ околната морфология и мащаб. Отблясъците на златистото покритие привлича погледа и вълнува, като се променя с времето и светлината. Сградата няма задна страна, отворена е във всички посоки и активира средата си.

Разпределението приоритизира гъвкавостта, за да осигури разнообразни (вътрешни и външни) пространства, които могат едновременно да приемат различни събития. Сградата има гъвкави пространства, които лесно могат да си променят ролите: места за експозиции, представления или събирания. Голямата мултифункционална зала лесно може да си променя вида: от голям затворен независим аудиториум с наклонен под до отворена гъвкава зала с равен под. Възможен е цял спектър от допълнителни конфигурации, позволяващи свобода в аранжирането и комбиниране на събития. Залата се отваря към малък площад на юг и предоставя уникален рамкиран поглед към пейзажа на Велико Търново, който може да е и декор за представления.

Дизайнът следва функциите на сградата. Масата и твърдостта на бетона в повърхностите на фоайето контрастира с лекотата и елегантността на златистата обвивка. Видимият бетон свързва сградата с терена. Лъскавата полупрозрачна обвивка отразява свободата на функции и движение. Поляната на покрива създава още едно вълнуващо пространство, където хората могат да се разхождат, да си почиват или съзерцават.

Нов градски център на Велико Търново

Date: декември 29th, 2018
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Концепцията за развитие на територията на новия градски център има за цел да създаде място с дух и място, което е социално и икономически устойчиво. За постигането й, нашият урбанистичен подход следва три основни насоки: да изразим идентичността, да се възползваме от съществуващото и да позволим гъвкавост.

Концепцията се развива около шест главни взаимосвързани стратегии, изградени върху генетичния код на мястото: Обеми, Функции, Свързаност, Пространства, Етапност и Устойчивост. Тези стратегии следват определени принципи, вдъхновени от градската морфология на Велико Търново и по този начин осигуряват кохерентни връзки на територията с града на различни нива: пространствено, визуално, социално, културно и икономическо. Свързаното и мъдро прилагане на стратегиите би гарантирало както територия със силна идентичност, така и място, което се трансформира и адаптира към живота.

Нов градски парк в Хасково

Date: декември 14th, 2018
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Пред град Хасково стои предизвикателството за преизползване на обширния терен на бившите казарми. Изоставена вече почти десетилетие, територията постепенно губи много от своите структури и се превръща в неприятно, мръсно и избягвано място. Стратегията на градската управа е да трансформира терена в нов парк.

Проектът е конкурсно предложение, създадено в сътрудничество със студио place.make.

Проектът цели да преоткрие потенциала на мястото като връзка между изявени градски зони, различни хора и времена. Разнообразните предложени зони засилват идентичността на територията както като бивше военно звено, така и като бъдещ градски парк. Ние се възползвахме от съществуващото. Индивидуалните функционални зони са вдъхновени именно от качествата на всяко определено място. Ландшафтното оформление интегрира оптималното преизползване на природните ресурси – дъждовна вода, дървен материал, слънчева енергия. Предложението запазва някои от антропогенните черти – структури, сгради, материали, особени елементи. Така новият градски парки не само комбинира различни места и дейности, но и разказва истории и активира усещанията.

Топлоцентралата

Date: май 23rd, 2017
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Топлоцентралата вече е припозната от независимите артисти и техните публики като вдъхновяващо пространство за съвременни форми на изкуство. Затова избрахме да съхраним духа на мястото. Проектът подчертава идентичността на Топлоцентралата, която приканва публиката да се срещне с изкуството и природата на едно необичайно място в града, да открие неочаквани индустриални пространства и съоръжения зад и под хълмовете. Предлага се намеса, която отразява тенденцията към постепенна промяна на културните центрове: от институции, в които изкуството се поднася на публиката, към средища за активно и спонтанно общуване. Основното послание на проекта е взаимодействие. Въвежда се нов разпознаваем обем в комплекса, обхванат от скелета на промишлената зала. Гладката му огледална повърхност става контрапункт на суровата и грапава текстура на старите материали. Обемът едновременно присъства и отсъства. Огледалото взаимодейства пространствено с околната среда и функционално със случващото се. Образът се променя със сезоните, със светлината, със събитията отвън. През огледалото посетителят преминава в един алтернативен свят. При огледалото преживяванията се мултиплицират. Пред огледалото зрителят става изпълнител, а артистът – публика. Дизайнът е подчинен на идеята за простота с подчертано въвличане на темата за промишленото. Интервенциите са минимални и ясни и разкриват специфичния чар на индустриалните пространства. Откритите площи са гъвкави и не определят твърди функции, което позволява мястото постоянно да се предефинира от хората. Топлоцентралата придобива нова визуална идентичност без да ни я натрапва. Блясъкът на огледалото привлича и провокира желанието да откриеш какво се крие отвъд. Създава се нова архитектурна среда, където взаимодействията засилват преживяванията.

Буховски манастир „Св. Мария Магдалина“

Date: ноември 15th, 2016
By: Miroslav Velkov
In:
With: No Comments

Буховският манастир е част от Софийската Света гора, близо до град Бухово край София. Функционирал е като истински манастир за много кратко време, но е много популярен сред местните жители, които се събират там да честват църковни празници с курбани. А и за пикници през топлите месеци.

Отдавна е известно, че днешната малка църква е изградена върху голяма раннохристиянска базилика. Когато започват да строят църквата в края на 19 век, хората се натъкват на основите й и в знак на приемственост разполагат църквата в олтара на базиликата. По-късно базиликата е била частично изследвана. Между 2013 и 2015 Столична община финансира нови археологически разкопки, с които раннохристиянската базилика се проучва изцяло. Нейният план е окончателно уточнен, разкрит е и некропол от късното средновековие, както и интересни находки от най-новото време.

Нашата цел беше да съхраним и изявим раннохристиянската базилика, като едновременно с това покажем взаимовръзката на различните исторически пластове, както и да дадем възможност на хората да продължат да правят традиционните чествания.

Подходът ни се основава на честност и простота. Възстановихме оригиналния терен, като сигнирахме руините с каменна настилка в тревата. При апсидата на църквата, където искахме да подчертаем приемствеността, оставихме руините видими на терена. При разкрития вход на базиликата и в южната й част отдръпнахме терена, така че да разкрие оригиналните зидове. Така откровено показваме същността на археологическите руини – нещо, което откриваме под земята. Показахме оригиналния начин на влизане в базиликата с платформа със стъпала от стоманена скара над оригиналния вход. За да се усети пространството на наоса, интерпретирахме стълбовете с габиони с материал от мястото.

До църквата съществуваше навес в много лошо състояние, който хората ползваха за сядане по време на курбаните. Реконструирахме навеса, като използвахме подобни материали за новия – габиони с оригиналните камъни от оградата на навеса, дървена конструкция и покритие от ламарина.