Нов градски парк в Хасково

Нов градски парк в Хасково

Пред град Хасково стои предизвикателството за преизползване на обширния терен на бившите казарми. Изоставена вече почти десетилетие, територията постепенно губи много от своите структури и се превръща в неприятно, мръсно и избягвано място. Стратегията на градската управа е да трансформира терена в нов парк.

Проектът е конкурсно предложение, създадено в сътрудничество със студио place.make.

Проектът цели да преоткрие потенциала на мястото като връзка между изявени градски зони, различни хора и времена. Разнообразните предложени зони засилват идентичността на територията както като бивше военно звено, така и като бъдещ градски парк. Ние се възползвахме от съществуващото. Индивидуалните функционални зони са вдъхновени именно от качествата на всяко определено място. Ландшафтното оформление интегрира оптималното преизползване на природните ресурси – дъждовна вода, дървен материал, слънчева енергия. Предложението запазва някои от антропогенните черти – структури, сгради, материали, особени елементи. Така новият градски парки не само комбинира различни места и дейности, но и разказва истории и активира усещанията.

Светилище на нимфите и Афродита

Светилище на нимфите и Афродита

Местните хора от векове почитат Светилището на нимфите и Афродита. Едва в последните години археологическите проучвания разкриха, че мястото всъщност е обширна и богата римска вила рустика.

Как да направим този сложен археологически обект по-комуникативен, разбираем и разпознаваем без да бъдем натрапчиви? Как да се изрази силната връзка с природата? Как да се интерпретират разнообразните пространствени и функционални връзки в комплекса? Как да се запазят живите традиции? Как да се намесим, за да запазим руините и в същото време да улесним археологическите проучвания?

Ние развихме стратегически проект, основан на принципите на единство, гъвкавост, обратимост, достъпност и приемственост. Нашият подход дава предимство на интуитивното възприемане на археологическия комплекс като място, което всеки постепенно разкрива сам за себе си. Ние разчитаме на вроденото любопитство на хората. Всички консервационни намеси са ограничени до необходимия минимум, за да се защитят оригиналните структури. Нова огледална платформа дава невероятна гледка към мястото и пейзажа, но и пресъздава знаковото значение на близкия античен мавзолей. Бетонни информационни елементи, интерпретиращи разпръснати каменни блокове, водят посетителя из комплекса без да се натрапват. Специално проектирана подвижна археологическа станция улеснява работата на археолозите и действа като неочакван музей, който си сменя мястото и съдържанието, следвайки археологическите проучвания.

Хадживълковата къща

Хадживълковата къща

Може ли една карловска гостна стая да се превърне в спалня с баня? А ако е културна ценност? Ако има прозорци и миндер по три от стените? А стенописи по всички стени и по тавана? И ако всички цветове вече присъстват в стаята? Къде да сложим банята?

Хадживълковата къща е построена в средата на XIX в. и е типична симетрична карловска къща с три спални, дивана (голям вестибюл) и голяма представителна гостна на втория етаж. Цел на проучването е да се докаже възможността за преустройство на гостната стая в спалня за гости със собствена баня, без да се компрометират ценностните характеристики на помещението.

Решихме да подходим като само добавяме: запазвайки абсолютно всички заварени структури, съхранявайки усещането едно пространство на голямата гостна, осигурявайки пълна обратимост на намесата. За банята разсъждавахме като за мебел, заедно с гардероб и ниша за книги. Поставихме я по средата на стаята. Новата структура контрастира изцяло на автентичния интериор, но едновременно с това прави връзка с неговото време – облицовката от медна ламарина съответства на колорита на къщата, меко отразява пъстротата на стаята, прави препратка към възрожденските традиции и ориенталските предмети от кована мед.

Топлоцентралата

Топлоцентралата

Топлоцентралата вече е припозната от независимите артисти и техните публики като вдъхновяващо пространство за съвременни форми на изкуство. Затова избрахме да съхраним духа на мястото. Проектът подчертава идентичността на Топлоцентралата, която приканва публиката да се срещне с изкуството и природата на едно необичайно място в града, да открие неочаквани индустриални пространства и съоръжения зад и под хълмовете. Предлага се намеса, която отразява тенденцията към постепенна промяна на културните центрове: от институции, в които изкуството се поднася на публиката, към средища за активно и спонтанно общуване. Основното послание на проекта е взаимодействие. Въвежда се нов разпознаваем обем в комплекса, обхванат от скелета на промишлената зала. Гладката му огледална повърхност става контрапункт на суровата и грапава текстура на старите материали. Обемът едновременно присъства и отсъства. Огледалото взаимодейства пространствено с околната среда и функционално със случващото се. Образът се променя със сезоните, със светлината, със събитията отвън. През огледалото посетителят преминава в един алтернативен свят. При огледалото преживяванията се мултиплицират. Пред огледалото зрителят става изпълнител, а артистът – публика. Дизайнът е подчинен на идеята за простота с подчертано въвличане на темата за промишленото. Интервенциите са минимални и ясни и разкриват специфичния чар на индустриалните пространства. Откритите площи са гъвкави и не определят твърди функции, което позволява мястото постоянно да се предефинира от хората. Топлоцентралата придобива нова визуална идентичност без да ни я натрапва. Блясъкът на огледалото привлича и провокира желанието да откриеш какво се крие отвъд. Създава се нова архитектурна среда, където взаимодействията засилват преживяванията.

 

 

Триъгълната кула на Сердика

Триъгълната кула на Сердика

В сутерена на емблематичния в миналото магазин „София“ в самото сърце на столицата се намира северната триъгълна кула на укрепителната система на антична Сердика. Целта на проекта е да се реабилитира едно забравено място и да се преосмисли като място за културни събития и изкуство, като едновременно с това се експонират археологическите структури. В основата на нашия подход беше същността на пространството като подземно, затова го оставихме сурово и неизлъскано и съпоставихме всички пластове на мястото – археологическите руини, типичната венецианска мозайка на бившия магазин и стоманената укрепваща конструкция. Искахме да създадем едно неочаквано и вълнуващо място, като подарим на посетителя преживяването да слезе под града и като използваме контрастите между светло и тъмно, бяло и черно, гладко и грубо.

Буховски манастир „Св. Мария Магдалина“

Буховски манастир „Св. Мария Магдалина“

Буховският манастир е част от Софийската Света гора, близо до град Бухово край София. Функционирал е като истински манастир за много кратко време, но е много популярен сред местните жители, които се събират там да честват църковни празници с курбани. А и за пикници през топлите месеци.

Отдавна е известно, че днешната малка църква е изградена върху голяма раннохристиянска базилика. Когато започват да строят църквата в края на 19 век, хората се натъкват на основите й и в знак на приемственост разполагат църквата в олтара на базиликата. По-късно базиликата е била частично изследвана. Между 2013 и 2015 Столична община финансира нови археологически разкопки, с които раннохристиянската базилика се проучва изцяло. Нейният план е окончателно уточнен, разкрит е и некропол от късното средновековие, както и интересни находки от най-новото време.

Нашата цел беше да съхраним и изявим раннохристиянската базилика, като едновременно с това покажем взаимовръзката на различните исторически пластове, както и да дадем възможност на хората да продължат да правят традиционните чествания.

Подходът ни се основава на честност и простота. Възстановихме оригиналния терен, като сигнирахме руините с каменна настилка в тревата. При апсидата на църквата, където искахме да подчертаем приемствеността, оставихме руините видими на терена. При разкрития вход на базиликата и в южната й част отдръпнахме терена, така че да разкрие оригиналните зидове. Така откровено показваме същността на археологическите руини – нещо, което откриваме под земята. Показахме оригиналния начин на влизане в базиликата с платформа със стъпала от стоманена скара над оригиналния вход. За да се усети пространството на наоса, интерпретирахме стълбовете с габиони с материал от мястото.

До църквата съществуваше навес в много лошо състояние, който хората ползваха за сядане по време на курбаните. Реконструирахме навеса, като използвахме подобни материали за новия – габиони с оригиналните камъни от оградата на навеса, дървена конструкция и покритие от ламарина.

Библиотека Варна

Библиотека Варна

Основната концепция на проекта е свързана с комуникацията. Библиотеката е съкровищница на човешкото познание. Постепенно библиотеките започват да се развиват, като добавят различни нови дейности, за да отговорят на нуждите на обществото. Библиотеката на Варна откровено разкрива тази функционалност към града.

Библиотеката е проектирана като семпла сграда, за да отговаря на урбанистичния контекст. Получената архитектурна форма е свеж прочит на заобикалящата градска матрица, като обединява монументалната среда и човешкия мащаб.

Обемите са замислени като ясно визуално натрупване на трите ключови типове пространства: хранилището – пазителят на българската национална литература; самата литература – общият достъп до колекциите от литературни произведения; обществената среда – разнообразните адаптивни услуги, които една съвременна библиотека може да предложи на обществото.

Функциите са организирани така, че да позволяват интуитивна ориентация, лесни връзки между различните пространства и ясно осезаем контакт между вън и вътре.

 

 

Triumph Pavilion 2016: Energy Pavilion

Triumph Pavilion 2016: Energy Pavilion

Концепция

Вселената е родена от енергия. Енергията е обречена непрекъснато да деградира и да се разпада, да се движи от ред към безпорядък. Така се ражда мистерозната идея за ентропията или мерната единица за безпорядък.

Архитектурата на павилиона визуализира момент от процеса как енергията се разпространява и разсейва.

The Energy Pavilion

The Energy Pavilion подканя хората да зе вгледат и преживеят този вселенски поток на енергия. Пространството, създадено в структурата, предизвиква хората да изследват различни начини за взаимодействие. Ккато енергията се променя непрекъснато, нашето възприемане на павилиона също се променя докато се движим към него.

Конструиране

The Energy Pavilion ще бъде построен от бамбукови пръти, анкерирани за платформа от импрегниран шперплат и свързани със стоманени въжета и дистанционери.

Автогарата в Престън

Автогарата в Престън

Вдъхновен от мощното присъствие на автогарата на Престън, проектът цели да изяви съществуващите ценности и да стимулира възникването на нови качества и така да създаде обновено единно, гъвкаво и пулсиращо градско пространство. Проектът се развива като холистичен подход, за да даде по-скоро стратегически отговор на нуждата от синергия и ясна идентичност. Освен това, предложението е вдъхновено от присъщата многостранна двойственост на мястото и търси разнообразните начини за развиване на нейната проява на различни нива: градско, социално и физическо.

Пространство и форма

Новият облик на мястото е замислен като нова топография, която съхранява четимостта на контраста между плътното и празното в градската тъкан; разкрива условията, при които тези противоположни същности могат да работят заедно; генерира пространство в пространството.

Бившият твърд перон за маневриране на автобусите реагира на новите ползватели – хората и се трансформира в единна мека повърхнина – публично място, което предлага висока приспособимост и свободно движение. Тази вълниста повърхност съхранява целостта на празното пространство около обема на автогарата и така запазва четимостта на нейния единен дизайн.

Два хълма покриват Youth Zone Plus. Северният прониква в автогарата, създавайки впечатление, че подпира плътните плочи на многоетажния паркинг, и така запазва чувството на безкрайна хоризонталност и засилва опозицията „праволинейно-извито“. В същото време, новата сграда става игрива и разпознаваема характеристика на мястото, видима от разстояние и в същото време уважаваща заобикалящата я среда. В допълнение, активното използване на подземното пространство допринася за градската и екологичната устойчивост.

Жизненост и сливане

В това ново кохерентно градско пространство, планираният по разписание ритъм на автобусните услуги среща непредсказуемостта на ежедневния живот и спонтанността на младите хора. Публичните площи са преднамерено оставени пространствено неограничени и функционално смесени, за да се позволи максимална гъвкавост и разнообразни дейности.

Непрекъснатото извито публично пространство въвежда човешкия мащаб; то се влиза и излиза за по-добра свързаност; преминава над и под сградите, създавайки неочаквани гледки и перспективи; предизвиква хората да се движат, да го използват и изследват. На някои места се появяват дървета, подредени в редици, които напомнят подредбата на бившите места на автобусите и навлизат в сградите, размивайки границите между вътре и вън.

Youth Zone Plus дава силен импулс на динамичността на мястото. Дворовете, пробити в повърхността, свързват сградата с публичното пространство, и в същото време осигуряват изискваната сигурност.

Материалност и лекота

Препрочитайки двойствеността, предлаганите материали говорят на същия език: плътни за извитите повърхности и прозрачни за вертикалните равнини. Строго ортогонална мрежа (следваща конструктивните оси на автогарата), положена върху вълнистата повърхност, прави пространството по-четимо и ясно. Богатото остъкляване на отворите вкарва повече светлина и създава необикновени гледки от външното пространство, отваряйки сградите към града.

Мемориал на Шоата в Болоня

Мемориал на Шоата в Болоня

Дизайнът изследва процеса на постоянно предаване на паметта от човек на човек, като най-мощната сила, която я поддържа жива.

Във времената на огромна натрупана информация, целта на предложението е да въведе нов тип мемориал – не интровертен паметник, а място в диалог с обществото; не рамкиран прозорец към миналото, а лично откривателско пътуване към новите ценности на новите поколения; не застинала интерпретация на факти, а отражение на акта на съхраняване на паметта за Шоата.

Мемориалът цели да предизвика продължаващ личен отговор на идеята за памет, който предава вечното послание към следващите поколения: предавайте паметта, за да я поддържате жива! Мемориалът отдава почит на всички, които са споделили спомените си за Шоата в дневници, писма, мемоари, разкази, и така са съхранили паметта.