Библиотека Варна

Библиотека Варна

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Основната концепция на проекта е свързана с комуникацията. Библиотеката е съкровищница на човешкото познание. Постепенно библиотеките започват да се развиват, като добавят различни нови дейности, за да отговорят на нуждите на обществото. Библиотеката на Варна откровено разкрива тази функционалност към града.

Библиотеката е проектирана като семпла сграда, за да отговаря на урбанистичния контекст. Получената архитектурна форма е свеж прочит на заобикалящата градска матрица, като обединява монументалната среда и човешкия мащаб.

Обемите са замислени като ясно визуално натрупване на трите ключови типове пространства: хранилището – пазителят на българската национална литература; самата литература – общият достъп до колекциите от литературни произведения; обществената среда – разнообразните адаптивни услуги, които една съвременна библиотека може да предложи на обществото.

Функциите са организирани така, че да позволяват интуитивна ориентация, лесни връзки между различните пространства и ясно осезаем контакт между вън и вътре.

 

 

Автогарата в Престън

Автогарата в Престън

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Вдъхновен от мощното присъствие на автогарата на Престън, проектът цели да изяви съществуващите ценности и да стимулира възникването на нови качества и така да създаде обновено единно, гъвкаво и пулсиращо градско пространство. Проектът се развива като холистичен подход, за да даде по-скоро стратегически отговор на нуждата от синергия и ясна идентичност. Освен това, предложението е вдъхновено от присъщата многостранна двойственост на мястото и търси разнообразните начини за развиване на нейната проява на различни нива: градско, социално и физическо.

Пространство и форма

Новият облик на мястото е замислен като нова топография, която съхранява четимостта на контраста между плътното и празното в градската тъкан; разкрива условията, при които тези противоположни същности могат да работят заедно; генерира пространство в пространството.

Бившият твърд перон за маневриране на автобусите реагира на новите ползватели – хората и се трансформира в единна мека повърхнина – публично място, което предлага висока приспособимост и свободно движение. Тази вълниста повърхност съхранява целостта на празното пространство около обема на автогарата и така запазва четимостта на нейния единен дизайн.

Два хълма покриват Youth Zone Plus. Северният прониква в автогарата, създавайки впечатление, че подпира плътните плочи на многоетажния паркинг, и така запазва чувството на безкрайна хоризонталност и засилва опозицията „праволинейно-извито“. В същото време, новата сграда става игрива и разпознаваема характеристика на мястото, видима от разстояние и в същото време уважаваща заобикалящата я среда. В допълнение, активното използване на подземното пространство допринася за градската и екологичната устойчивост.

Жизненост и сливане

В това ново кохерентно градско пространство, планираният по разписание ритъм на автобусните услуги среща непредсказуемостта на ежедневния живот и спонтанността на младите хора. Публичните площи са преднамерено оставени пространствено неограничени и функционално смесени, за да се позволи максимална гъвкавост и разнообразни дейности.

Непрекъснатото извито публично пространство въвежда човешкия мащаб; то се влиза и излиза за по-добра свързаност; преминава над и под сградите, създавайки неочаквани гледки и перспективи; предизвиква хората да се движат, да го използват и изследват. На някои места се появяват дървета, подредени в редици, които напомнят подредбата на бившите места на автобусите и навлизат в сградите, размивайки границите между вътре и вън.

Youth Zone Plus дава силен импулс на динамичността на мястото. Дворовете, пробити в повърхността, свързват сградата с публичното пространство, и в същото време осигуряват изискваната сигурност.

Материалност и лекота

Препрочитайки двойствеността, предлаганите материали говорят на същия език: плътни за извитите повърхности и прозрачни за вертикалните равнини. Строго ортогонална мрежа (следваща конструктивните оси на автогарата), положена върху вълнистата повърхност, прави пространството по-четимо и ясно. Богатото остъкляване на отворите вкарва повече светлина и създава необикновени гледки от външното пространство, отваряйки сградите към града.

Къща в Габрица

Къща в Габрица

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Задачата: лятна къща на южен склон с прекрасна гледка към гората в самия край на село Габрица, Родопи. Изискванията: да събира цялата голяма фамилия, лесно изпълнима, удобна за зазимяване.

Вдъхновението дойде от мястото. Замислихме къщата като интерпретация на старите родопски плевни – с каменен полувкопания етаж отворен към двора и дъсчена обшивка на етажите. Къщата се изпълнява като сглобяема. А дървените капаци позволяват пълното й затваряне през зимата.

Площад Централен в Пловдив

Площад Централен в Пловдив

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Това, което просто почувствахме правилно, беше да уважим възприятията на хората (не тези на птиците), да дадем предимство на нуждите на гражданите на Пловдив (не само на туристите), да вземем предвид и делниците (не само празниците).

Как подходихме към предизвикателствата на Централния площад в Пловдив?

Върнахме се назад във времето, за да намерим най-устойчивите характеристики на мястото. Говорихме си много за смисъла на един площад и какво го определя като такъв. Обсъждахме и каква е същността на  археологическите обекти – късове от стари структури в земята, които чакат да бъдат открити (или не). Проследихме всички видими следи от действията на хората. Наблюдавахме пловдивчани и живота на площада. Сблъскахме се с проблемите на мястото и очертахме един възможен сценарий, следващ стереотипа.

И се запитахме: трябва археологическите руини определят съвременния начин на живот? Можем ли да върнем времето назад? Нуждае ли се наистина градът от това? Как можем да направим мястото по а[тра]ктивно?

Водещата концепция на проекта е да интепретира непрекъсния процес на еволюция и да се стимулира личното преживяване. Предлагаме стратегия, основана на ясна видимост на всички насложени характеристики на мястото в тяхната истинска същност и така предлагаме на хората едно истинско усещане за площад, за археология, за напластяване, за живот.

За да усети един площад, човек трябва да се почувства неговите предели. Следователно проектът предлага да се предефинира неговата активна периферия.

Да разкрием истинския смисъл на археологическите стуктури би означавало да уважаваме тяхното руинирано състояние (да не забравяме, че унищожаването им е също част от историята), начина, по който ги откриваме днес, противиречивите историите, които те крият. Ето защо, проектът има за цел да провокира постоянното любопитство чрез изява на най-определимата им черта – мистерията – при запазване на автентичността.

За да събудят чувството за натрупване, нито един исторически пласт не трябва да бъдат жертван или осъждан. Посланието за постоянни промени, произтичащи от начина на мислене на много поколения, предаваме чрез подчертаване на наслагването на различни (често не свързани една с друга) градски системи на едно място и на мащабните интервенции, разкъсали градската тъкан.

За да предизвикаме усещането за живот, предлагаме изненадващи и живи пространства с човешки мащаб. Новите градини символизират растежа и постоянното прераждане.

Проектът преплита тези четири водещи идеи и ги превръща в архитектура, съобразена с контекста. Очакваните общи градски въздействия биха били: силен многофункционален, гъвкав и интерактивен характер на мястото, позволяващ му да отговори ефективно на нуждите на различните хора и да осигури широк спектър от социални и икономически ползи; разнообразни възможности за използване, интерпретация и близко разбиране на наследството; улеснена поддръжка на археологическите стуктури; комфортен микроклимат; повишаване на постоянния интерес и информираност на хората.

Национален изложбен център: Шипка 6

Национален изложбен център: Шипка 6

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Стартирайки работата по проекта, нашият екип си постави за задача да разбере сградата и нейния живот. Архитектурният образ, функцията, конструктивното решение, местоположението, жизненоста, обществената значимост – тези устойчиви във времето характеристики определят уникалността на сградата. Те са и носител на нейната разпознаваемост. Ето защо за нашия екип е важно проектното предложение да запази и да изяви тези ценности на сградата.

Концепцията е вдъхновена от процесите на трансформация на сградата и от многопластовото й значение за хората днес. Нашият екип си постави за цел да преведе тази нова по-комуникативна, динамична и без строги очертания същност на изкуството на архитектурен език.

Организацията на пространствата е стимулирана от желанието ни за въвеждане не просто на работещ сбор от функции, а на симбиоза от разнообразните дейности за създаване и представяне на изкуство. Сградата се отваря към града и неговите хора. Тя предлага уютна и комуникативна среда за ежедневно общуване и активен обмен на творчески идеи. Този замисъл ние разгърнахме и в екстериора на сградата.

Църква Св. Йоан Кръстител в Несебър

Църква Св. Йоан Кръстител в Несебър

  • Date:
  • By: Donika Georgieva
  • In:
  • With: No Comments

Несебърските църкви със своето стилово богатство, архитектурен замисъл, живописни декоративни ефекти и духовен заряд са едно от категоричните основания за вписване на града в листата за Световно културно наследство на ЮНЕСКО. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ играе ключово значение за Несебър. Тя се явява единствената запазена в града, която е: представител на преходния тип от базилика към кръстокуполна църква; с предполагаемо цялостно изписване по фасадите; със светец-патрон, свързан с морето, който е преходна фигура между Стария и Новия завет.

На първо място, проектът отчита значението на църквата в рамките на Стария град на Несебър и залага на нейната обединяваща роля като място за култура в рамките на едно общо предложение за изява на средновековните църкви като система.

На второ място, предлаганата организация на прилежащата на църквата среда цели съвременното преосмисляне и сигнирането на традиционното пространство пред сградата. Използвани са елементи от стоманобетон с интегрирана графика – монограмът на Св. Йоан Кръстител и думи на светеца.

Накрая, предложената намеса в църквата се базира на цялостен анализ на всички нейни уникални ценностни характеристики, за всяка от които е развита концепция за конкретна изява. По този начин църквата се изявява като жив обект за съвременно интерактивно образование в най-разнообразни сфери: архитектура; конструкции; акустика; изкуство; изкуствознание; вероучение; опазване на културното наследство… Основните следвани цели и принципи са: запазване свещеността на олтарното пространство; ненакърняване автентичността и изява на: архитектурен образ и обем, конструкция, градеж, оригинална мазилка и стенописи; съхраняване на смисловото, духовно послание на сградата, запазено през вековете и представено разбираемо за всички.

Паралелно с изпълнението на реставрационните работи се проведоха и археологически проучвания. Те разкриха множество погребения, структури от баптистерий и елинистическа сграда. Проучванията доказаха и, че църквата „Св. Йоан Кръстител“ е построена върху основите на раннохристиянска базилика – сигнирани в настилка в хода на реализиране на проекта.

 

Старата нова катедрала на Хаити

Старата нова катедрала на Хаити

  • Date:
  • By: Donika Georgieva
  • In:
  • With: No Comments

Старата нова катедрала на Хаити е проектно предложение за международен архитектурен конкурс за реконструкцията на катедралата „Св. Успение Богородично“ (Notre Dame de l’Assomption ) в Порт о Пренс – символична сграда за Хаити с културно и национално значение, разрушена от земетресението на 12 януари 2010. Конкурсът е организиран от римокатолическата епархия на Порт о Пренс. Програмата цели: създаване на нов култов център, гледащ към бъдещето, но уважаващ миналото; ограничаване на структурата в рамките на съществуващия отпечатък на руините на катедралата; зачитане на социалните аспекти (вярвания, памет, традиции) и спецификата на  околната среда (климат, урагани, сеизмичност).

Три основни аспекта на катедралата стоят в основата на проектното предложение.

(1) Ролята й в развитието на културата на Хаити, което разкрива как един европейски модел с напълно различен произход, приложен към местния контекст е в основата на нова тенденция в строителството, която впоследствие създава нестабилна „бетонна“ среда. В този смисъл, трагедията от 2010 г. може да се разглежда като символичен колапс на имитацията на чужди модели, но в същото време и като възможност.

(2) Значението на силуета на катедралата като урбанистичен и духовен маяк.

(3) Значението на нейната субстанция, изразена в материалната и духовна значимост на руините.

Проектното предложение има за цел създаването на катедрала, която „говори на хаитянски креолски“, една структура, която възниква от местния контекст, учи се от миналото и в същото време отговаря на глобалните принципи за устойчиво строителство. Така катедралата отново могъл да се превърне в модел подражание за нов начин на строителство в Хаити, но такъв, който интерпретира традиционните техники и техните средства за осигуряване на оптимална биоклиматична среда и за устойчивост на екстремни природни състояния и заплахи. В допълнение, пространствено проучване изяви потенциала на мястото да интегрира допълнителни функции и да се развие като единен обществен и енорийски център заедно с катедралата и прилежащите публични пространства.

Изпълнението предвижда:

  • Съхраняване и усилване на съществуващата бетонна конструкция – носител на най-силната памет за земетресението и неговите жертви, а също и материален израз на идентичността и отдадеността на местната енория.
  • Нова допълваща конструкция (структура от стоманени рамки, стоманобетонови фундаменти и черупки) и двойна фасада – напомняща силуета на катедралата и интерпретираща традиционни техники на местната архитектура.
  • Прилагане на съвременни технологии (слънчеви фотоволтаични панели и осветление с ниска консумация на енергия – LED).
reSite Prague: The Story-teller River

reSite Prague: The Story-teller River

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

The Storyteller River е проектно предложение за международния конкурс Skanska: Bridging Prague, организиран от reSITE и ARCHIP през 2012. Обхватът на конкурса е частта от Вълтава, минаваща през историческото ядро на Прага (Световно наследство), но и през постиндустриалния пейзаж на север. Целта е да се предложи Визия, която да създаде единно преживяване, свързващо културни, рекреационни, екологични, исторически и икономически възможности. Освен това, участниците трябва да предложат дизайн или намеса в средата с човешки мащаб в рамките на Визията. Проектът е класиран сред 18-те финалисти от общо 120 предложения.

Историята на Прага разкрива важната роля на Вълтава за развитието на града и специфичната ѝ връзка с жителите му. Историческите процеси са оставили своя отпечатък по бреговете, формирайки различни ивици – обществени зони със своя идентичност по отношение на морфолофия, функции, осезаеми и неосезаеми културни следи. Те разкриват тенденциите в развитието по протежение на реката: от ежедневното общуване на хората с водите и брега като естествени източници на храна и препитание; през отчуждението, причинено от укрепването, хигиенизирането и индустриализацията; към постепенното връщане на хората към брега в търсене на отдих и връзка с природата.

Визията следва тези тенденции, като стимулира общуването на хората с реката и като дава на Вълтава възможност да разкрие многобройните си лица и да разкаже различни истории. Така Визията цели възстановяване на скъсаната връзка между урбанизираната среда и реката, между хората и водата. Визията е отворена стратегия за нови функции и структури, които не само разкриват и интерпретират историята, но и дават ново значение на обществените зони по брега. В основата на Визията стоят три ключови урбанистични аспекта – култура, отдих и транспорт, които се преплитат и си взаимодействат по необичаен, неочакван и дори провокативен начин. Подходът към контекста на реката е комбинация от три ключови принципа: уважение към идентичността на мястото; възстановяване на екологичното равновесие и използване на промишлените зони и структури; устойчиви на наводнение дизайн и материали.

Избрани са две места за намеса, отразяващи два типа територии. Podskalí/Podzdí е част от историческото ядро и от предложената система от обществени пространства с културни и образователни функции, базирани на историческото значение на реката. Намесата предлага развитието на структури за отдих, чийто дизайн интерпретира предишната функция на мястото – склад за дървени трупи, транспортирани по реката от горите на юг.

Floodplain Industrial Park е част от постиндустриалния пейзаж на север. Тук проектът предлага възстановяване на изгубения речен ръкав с цел контрол на наводненията, както и използване на изоставените промишлени структури като места за развлечение и спорт. Целта е да се запази паметта и да се разкрият мащабните промени, на които е била подложена зоната през годините: от речно корито с острови до отвоювана земя с промишлени зони, запуснати и забравени днес.

Античният стадион на Филипопол

Античният стадион на Филипопол

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Реализацията на проекта за рехабилтация на Античния стадион на Филипопол е първа стъпка от общата стратегия на Общия устройствен план на Пловдив (2007). Той предлага етапно създаване на система от пространства, която да осигури цялостно експониране на градската археология в съчетание с атрактивни публични функции.

Работата по проекта за Античния стадион започва през 2008 като първоначалните намерения се развиват във връзка с паралелните археологически проучвания през 2010. Разположен под главната пешеходна улица на града с един единствен фрагмент, представен на площад „Джумая“, стадионът (съоръжение, събирало в далечното минало около 30 000 зрители) дълго време е недостъпен и неизвестен.

Проектът цели опазване и пълна изява на културната стойност на Стадиона; осигуряване на неговата жизненост с атрактивни функции, както и осигуряване на достъпност за лица в неравностойно положение. Демонтирани са съществуващите бетонови рамки, затварящи археологическия обект, и той се отваря широко към публиката чрез нова геометрия на отворите, съвременен градски дизайн, озеленяване, художествено осветление и визуална комуникация.

След откриването на реконструирания обект мястото е отново важна част от живота на града, където се осъществяват различни културни дейности. Реализирана е и нова зелена пиаца на север към разкритата част на крепостната стена. Наклоненото градско пространство позволява физически достъп до руините на укрепителната система. В същото време ясно показва, че това място е било извън стените на античния град и създава уникална атмосфера за културни събития.

Pier Museum

Pier Museum

  • Date:
  • By: Miroslav Velkov
  • In:
  • With: No Comments

Където и да идем, каквото и да правим, с когото и да се срещнем, всички ние носим парче от нашата родна култура с нас. Тези парчета от култури правят нашия свят толкова разнообразен. Но това, което го прави толкова уникален, е взаимодействието между тези култури. Тези разнообразни форми преминават във времето и пространството и така дори и най-малките парчета се смесват в едно цяло. Така се появява нова единна културна стойност.

Pier Museum в Маями е конкурсен проект за музей/мемориал на латиноамериканската имиграция във Флорида и САЩ. Концепцията на музея е замислена като отражение на смесицата на парчета от култури, които оформят ежедневния живот в Маями.

Във времето, предложената структура разкрива историята на имигрантите, дошли до този бряг в търсене на американската мечта. Парчетата от култури, които те са донесли, плават в океана – на пръв поглед еднакви материални компоненти от чужди културни системи. Но в същото време – толкова различни в тяхната нематериална същност. Постепенно, с течение на времето, те се сливат и разцъфтяват в ново и по-богато творческо културно пространство.

В пространството, подходът изразява по осезаем начин взаимодействието между двете системи: планирания, неизменен образ на града и динамичната разнообразна културна идентичност. Първата е материализирана от коравата геометричен силует. Докато на неосезаемата природа на културата е дадена формата на универсалния елемент – сферата – контейнер на разнообразни идеи. Срещата на тези системи не създава просто мозайка от култури, а изцяло нова културна стойност, родена в процеса, който трябва да бъде изявен.

Целта на музея е да действа като инструмент за културно посредничество чрез приемането на предизвикателството за популяризиране на осъзнаването на положителната стойност на културното многообразие.