Историческият хълм на Чипровци

Историческият хълм на Чипровци

Този документ е изготвен по задание на Регионалния фонд за градско развитие, основен партньор на конкур­са „ЕКООБЩИНА”. През 2018 година Община Чипровци е победител в категория „Устойчиво управление на публичните пространства“ за общини с население под 40000 жители.

Целта на настоящия документ е да подкрепи Община Чипровци в усилията й да развива публичните простран­ства като предложи идеи за използване и управление на Историческия хълм на град Чипровци. Предложенията са вдъхновени от специфичния потенциал на мястото и отчитат съвременните тенденции при развитието на подобни пространства. Въпреки че фокусът е върху Историческия хълм, заложените принципи могат да се прилагат и за други публични пространства на тери­торията на общината.

Експозиционен център във Велико Търново

Експозиционен център във Велико Търново

Излизащ на повърхността като къс самородно злато, новият експозиционен център протяга ръка към историческия град и прави неизбежна връзка с новия градски център. Сградата е проектирана като разпознаваем единичен обем демонстриращ характерна форма и отразяващ околната морфология и мащаб. Отблясъците на златистото покритие привлича погледа и вълнува, като се променя с времето и светлината. Сградата няма задна страна, отворена е във всички посоки и активира средата си.

Разпределението приоритизира гъвкавостта, за да осигури разнообразни (вътрешни и външни) пространства, които могат едновременно да приемат различни събития. Сградата има гъвкави пространства, които лесно могат да си променят ролите: места за експозиции, представления или събирания. Голямата мултифункционална зала лесно може да си променя вида: от голям затворен независим аудиториум с наклонен под до отворена гъвкава зала с равен под. Възможен е цял спектър от допълнителни конфигурации, позволяващи свобода в аранжирането и комбиниране на събития. Залата се отваря към малък площад на юг и предоставя уникален рамкиран поглед към пейзажа на Велико Търново, който може да е и декор за представления.

Дизайнът следва функциите на сградата. Масата и твърдостта на бетона в повърхностите на фоайето контрастира с лекотата и елегантността на златистата обвивка. Видимият бетон свързва сградата с терена. Лъскавата полупрозрачна обвивка отразява свободата на функции и движение. Поляната на покрива създава още едно вълнуващо пространство, където хората могат да се разхождат, да си почиват или съзерцават.

Мемориал на Шоата в Болоня

Мемориал на Шоата в Болоня

Дизайнът изследва процеса на постоянно предаване на паметта от човек на човек, като най-мощната сила, която я поддържа жива.

Във времената на огромна натрупана информация, целта на предложението е да въведе нов тип мемориал – не интровертен паметник, а място в диалог с обществото; не рамкиран прозорец към миналото, а лично откривателско пътуване към новите ценности на новите поколения; не застинала интерпретация на факти, а отражение на акта на съхраняване на паметта за Шоата.

Мемориалът цели да предизвика продължаващ личен отговор на идеята за памет, който предава вечното послание към следващите поколения: предавайте паметта, за да я поддържате жива! Мемориалът отдава почит на всички, които са споделили спомените си за Шоата в дневници, писма, мемоари, разкази, и така са съхранили паметта.

 

Мемориал на горяните

Мемориал на горяните

Архитектурната концепция за мемориала цели формиране на комуникативно пространство, което да отдаде почит на загиналите горяни, а заедно с това да „доближи“ следващите поколения до техния несломим дух. Тя е развита на база на историческите събития, свързани с горянското движение в Кресна в периода 1947-1948.

Четата на Герасим Тодоров е една от многото във надигналата се въоръжена съпротива срещу комунистическата власт в средата на ХХ век. Сформира се през пролетта на 1947 с основна цел да „работи сред населението за защита на българщината“ в Пиринска Македония. В началото на 1948, отрядът наброява 42-ма четници. В свое протестно писмо Герасим Тодоров открито заявява: „По-добре славна смърт, отколкото позорен живот.“ Мъжете излизат от своите домове и живеят нелегално в гората. Наричат се „горяни“. Заклеват се „…пред целия български народ да се борят за освобождението му и за да възтържествуват свободата и демокрацията в нашата родина…“. През март 1948 милицията в Благоевград започва масова въоръжена акция. Според официалните архиви, по време на акцията са убити седмина горяни, заловени са 31, а само четирима се измъкват от блокадата. Но горяните на се забравени.

Мемориалът се формира от каменни стълбове – интерпретация на стволовете на дървета в гората. Животът на горяните е прекъснат, но вярата им в свободата и в демокрацията е жива и днес. „Каменната гора“ пази спомена за личностите, за всеки един баща, брат, съпруг, близък – техните имена са вдълбани в каменните елементи. Мемориалът се разполага като интегрална част от тревната площ сред дърветата край площада в Кресна.

Peru London Pavilion

Peru London Pavilion

Системата на павилиона се състои от два главни компонента, които разкриват две от най-важните взаимодействия между перуанците и уникалната им природа. Каменоделството и поразяващите зидарии разкриват взаимодействието между човека и неживата природа. То вдъхнови създаването на твърдия елемент – „камък“. Интерпретацията предава посланията за твърдост, заедно с идеалната сглобка между многобройните лица на Перу. Взаимодействието на човека и живата природа е породило разноцветните перуански тъкани. Те вдъхновяват създаването на жизнения/мек елемент – „кипу“. Предложената интерпретация предава посланието за многоцветната жива култура на Перу и предаването на информация посредством кода кипу. Трептящото червено, интензивното виолетово, яркото зелено, наситеното синьо на кипу контрастират на гладкото бяло на „каменните“ елементи.

Предложената система може лесно да се адаптира към различни пространства, запазвайки визуалната си идентичност и водещото послание на дизайна. Двата ключови компонента позволяват многобройни функционални алтернативи, като създават различни и динамични пространства. Освен това, всеки компонент може да приема различни функции или комбинации от функции. Например, всеки щанд на участник в изложението служи и за личен шкаф. А елементите за сядане в съблекалните могат да служат за съхранение на обувки.

В контекста на увеличаващото се търсене на двустранна комуникация, дизайнът на павилиона предлага иновативен интерактивен модел, даващ възможност на публиката за възприеме Перу чрез действие. Посетителят може да опита да изтъче парче плат, да остави кодирано съобщение с кипу или да сглоби елементи за сядане в перуанска зидария. А защо да не вземе участие в готвене по перуански или разгледа традиционни костюми?

reSite Prague: The Story-teller River

reSite Prague: The Story-teller River

The Storyteller River е проектно предложение за международния конкурс Skanska: Bridging Prague, организиран от reSITE и ARCHIP през 2012. Обхватът на конкурса е частта от Вълтава, минаваща през историческото ядро на Прага (Световно наследство), но и през постиндустриалния пейзаж на север. Целта е да се предложи Визия, която да създаде единно преживяване, свързващо културни, рекреационни, екологични, исторически и икономически възможности. Освен това, участниците трябва да предложат дизайн или намеса в средата с човешки мащаб в рамките на Визията. Проектът е класиран сред 18-те финалисти от общо 120 предложения.

Историята на Прага разкрива важната роля на Вълтава за развитието на града и специфичната ѝ връзка с жителите му. Историческите процеси са оставили своя отпечатък по бреговете, формирайки различни ивици – обществени зони със своя идентичност по отношение на морфолофия, функции, осезаеми и неосезаеми културни следи. Те разкриват тенденциите в развитието по протежение на реката: от ежедневното общуване на хората с водите и брега като естествени източници на храна и препитание; през отчуждението, причинено от укрепването, хигиенизирането и индустриализацията; към постепенното връщане на хората към брега в търсене на отдих и връзка с природата.

Визията следва тези тенденции, като стимулира общуването на хората с реката и като дава на Вълтава възможност да разкрие многобройните си лица и да разкаже различни истории. Така Визията цели възстановяване на скъсаната връзка между урбанизираната среда и реката, между хората и водата. Визията е отворена стратегия за нови функции и структури, които не само разкриват и интерпретират историята, но и дават ново значение на обществените зони по брега. В основата на Визията стоят три ключови урбанистични аспекта – култура, отдих и транспорт, които се преплитат и си взаимодействат по необичаен, неочакван и дори провокативен начин. Подходът към контекста на реката е комбинация от три ключови принципа: уважение към идентичността на мястото; възстановяване на екологичното равновесие и използване на промишлените зони и структури; устойчиви на наводнение дизайн и материали.

Избрани са две места за намеса, отразяващи два типа територии. Podskalí/Podzdí е част от историческото ядро и от предложената система от обществени пространства с културни и образователни функции, базирани на историческото значение на реката. Намесата предлага развитието на структури за отдих, чийто дизайн интерпретира предишната функция на мястото – склад за дървени трупи, транспортирани по реката от горите на юг.

Floodplain Industrial Park е част от постиндустриалния пейзаж на север. Тук проектът предлага възстановяване на изгубения речен ръкав с цел контрол на наводненията, както и използване на изоставените промишлени структури като места за развлечение и спорт. Целта е да се запази паметта и да се разкрият мащабните промени, на които е била подложена зоната през годините: от речно корито с острови до отвоювана земя с промишлени зони, запуснати и забравени днес.

Pier Museum

Pier Museum

Където и да идем, каквото и да правим, с когото и да се срещнем, всички ние носим парче от нашата родна култура с нас. Тези парчета от култури правят нашия свят толкова разнообразен. Но това, което го прави толкова уникален, е взаимодействието между тези култури. Тези разнообразни форми преминават във времето и пространството и така дори и най-малките парчета се смесват в едно цяло. Така се появява нова единна културна стойност.

Pier Museum в Маями е конкурсен проект за музей/мемориал на латиноамериканската имиграция във Флорида и САЩ. Концепцията на музея е замислена като отражение на смесицата на парчета от култури, които оформят ежедневния живот в Маями.

Във времето, предложената структура разкрива историята на имигрантите, дошли до този бряг в търсене на американската мечта. Парчетата от култури, които те са донесли, плават в океана – на пръв поглед еднакви материални компоненти от чужди културни системи. Но в същото време – толкова различни в тяхната нематериална същност. Постепенно, с течение на времето, те се сливат и разцъфтяват в ново и по-богато творческо културно пространство.

В пространството, подходът изразява по осезаем начин взаимодействието между двете системи: планирания, неизменен образ на града и динамичната разнообразна културна идентичност. Първата е материализирана от коравата геометричен силует. Докато на неосезаемата природа на културата е дадена формата на универсалния елемент – сферата – контейнер на разнообразни идеи. Срещата на тези системи не създава просто мозайка от култури, а изцяло нова културна стойност, родена в процеса, който трябва да бъде изявен.

Целта на музея е да действа като инструмент за културно посредничество чрез приемането на предизвикателството за популяризиране на осъзнаването на положителната стойност на културното многообразие.

Adaptable Architecture Gallery

Adaptable Architecture Gallery

Adaptable Architecture Gallery е конкурсен проект за плаваща по Темза архитектурна галерия, която да съдържа и разпространява както метафорично, така и буквално идеи за Лондон като цяло.

В основата на разработената концепцията стоят културното многообразие на Лондон и влиянието на водния път върху града. Дизайнът предлага структура, интерпретираща търговски контейнери – носителите на разнообразни културни явления, повлияли лондонската история.

Тази „архитектура в контейнер“ продължава идеята за силно културно присъствие на река Темза в града, със своите:

  • разноцветни контейнери: константният елемент, символизиращ хилядите лондонски истории;
  • взаимопроникващи пространства: интерпретация на идентичността и мултикултурната жизненост на метрополиса;
  • движещи се части: отражение на градската динамика и непрестанни промени.